О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
гр.София, 01.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 772 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. С., чрез адвокат С срещу решение № 5* от 14.12.2009 г. по гр.д. № 3393/2008 г., на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 04.08.2008 г. по гр.д. № 21308/2007 г., на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. К. С. срещу ИА „Българска служба за акредитация” и М. на и. и е. на Република България евентуално съединени искове за обезщетение за претърпени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка в периода от 29.01.2007 г. до 25.09.2007 г., ведно с лихвите за забава до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226, ал.2 от Кодекса на труда (КТ).
Ответниците по жалбата ИА „Българска служба за акредитация” и М. на и. и е. на Република България не са подали писмен отговор.
Въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността изпълнителен директор на ИА „Българска служба за акредитация” по трудово правоотношение, на основание чл.19а от Закона за администрацията, което е прекратено със Заповед от 26.01.2007 г. на министъра на и. и енергетиката. Трудовият договор е подписан от министъра при условията на чл.61, ал.2 от КТ и е прекратен от горестоящия орган, поради което не е налице материалноправна легитимация на евентуалния ответник.
За да отхвърли предявените искове съдът е приел, че трудовото правоотношение е прекратено с връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, когато от ищцата е поискана трудовата книжка, за да бъдат отразени надлежно съответните обстоятелства във връзка с прекратяването. Съхраняването на трудовата книжка, съгласно чл.348, ал.3 КТ е задължение на работника или служителя, който не е оказал съдействие на работодателя да изпълни задължението си по чл.350, ал.1 КТ, с оглед на което няма право на обезщетение за претърпени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка през процесния период. Ищцата не е оказала съдействие след поканата работодателя да предаде трудовата си книжка, за да се впишат данните във връзка с прекратяването на договора й, поради което не може да се вмени в отговорност на работодателя евентуалните вреди по чл.226, ал.2 КТ, причинени от забавата на ищцата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решението подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният иск е с обжалваем интерес над 1000 лева. Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна.
Касационната жалба на А. К. С., чрез адвокат С срещу решението по гр.д. № 3393/2008 г., на Софийски градски съд съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост–касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, в което касаторът е поставил материалноправните въпроси: необходимо ли е работодателят да бъде поканен да изпълни задълженията си да върне трудовата книжка и следва ли работникът или служителят да съдейства на работодателя за изпълнение на задължението му по чл.350, ал.1 от КТ, като твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с решение № 335/07.07.2003 г. по гр.д. № 3118/2001 г. на ІІІ г.о. и решение от 26.02.2009 по гр.д. № 206/2004 г. на РС Пазарджик и в този смисъл са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т.2 ГПК, тъй като поставения от касатора материалноправен въпрос необходимо ли е работодателят да бъде поканен да изпълни задълженията си да върне трудовата книжка не е разрешен при разглеждането на конкретния правен спор, поради което не попада в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на втория поставен от касатора въпрос – следва ли работникът или служителят да съдейства на работодателя за изпълнение на задължението му по чл.350, ал.1 от КТ, приложените решения не обосноват противоречивото му решаване от съдилищата.
В обжалваното съдебно решение се мотивира извода, че е необходимо съдействие от работника или служителя, когато е установено по несъмнен начин по делото, че трудовата книжка се намира не се намира при работодателя и фактически се държи от работника, който не е разрешил достъп до личните му вещи на работното място. В приложеното решение № 335/07.07.2003 г. по гр.д. № 3118/2001 г. на ІІІ г.о. е прието, че право на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка възниква при установяване на определени предпоставки, при наличието на които има основание да се ангажира отговорността на работодателя по чл.226, ал.2 КТ. В този случай, вредите са презумирани и са определени в самия закон, без да е необходимо да се доказват от ищеца. Следователно, наличието на незаконно задържане от работодателя следва да бъде установено по делото. Когато трудовата книжка не се съхранява при работодателя, работникът или служителят не е освободен от задължението да окаже съдействие да предаде трудовата книжка за отразяване на обстоятелства, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение. Задължение за съхраняване на трудовата книжка има самият работник или служител, съгласно чл.348, ал.3 от КТ и при поискване е длъжен да я предаде на работодателя. Неизпълнението на това задължение е основание да се освободи работодателя от отговорност, тъй като причина за забавяне на отбелязванията в трудовата книжка ще е самият работник.
В този смисъл, постановените съдебни решения са с противоположен резултат, тъй като са постановени при различна фактическа обстановки, а посочените правни аргументи не водят до различни изводи по приложение на закона във връзка с поставените от касатора материалноправни въпроси, поради което не попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като противоречива съдебна практика.
Конкретният правен спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото общо поставените доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, поради неправилната преценка на приобщения доказателствен материал и отхвърляне на доводите на ищеца по същество не обосновават извод за наличието на конкретен правно значим въпрос, чието приложение да налага изменение или ново тълкуване на правните норми във връзка с него. В тази връзка, посочените в изложението въпроси по съществото на правния спор не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5* от 14.12.2009 г. по гр.д. № 3393/2008 г., на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.