О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр.София, 16.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 490 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. А. срещу решение от 01.07.2009г. по гр.д. № 2508/2008 г., на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 20.05.2008 г. по гр.д. № 27530/2006 г., на Софийски районен съд и е уважен предявеният от „М” Е. срещу Б. Б. А. иск за заплащане на неустойка в размер на 3000 лева, ведно с лихвата за забава от 12.12.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.234, ал.3, т.2 от Кодекса на труда (КТ).
Въззивният съд е приел, че сключеният договор за повишаване на квалификацията от 12.12.2005 г., към основния трудов договор, валидно обвързва страните по него и неизпълнението му е основание за санкциониране на виновната страна. Работодателят е осигурил подготовка и провеждане на обучение на служителя, поради което молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, преди изтичане на уговорения в договора за преквалификация двадесет и четиримесечен срок за работа при него е основание за ангажиране отговорността на служителя. Възражението на служителя за обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор е отхвърлено като неоснователно, тъй като не се доказват твърденията за заболяване, което да е основание за прекратяване на договора по чл.327, т.1 от КТ, а служителят не е декларирал такива, които са пречка за изпълнение на задълженията му. Видът и размера на отговорността при виновно неизпълнение на договора изрично е уговорена, поради което е уважен иска за неустойка.
Ответникът по жалбата „М” Е. е подал писмен отговор, в който са оспорени доводите на касатора и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба на Б. Б. А. срещу решението по гр.д. № 2508/2008 г., на Софийски градски съд съдържа оплаквания за незаконосъобразност, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, към която е представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложените от касатора съображения са свързани с правилното решаване на въпроси, които по своето естество представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Повдигнатите правни въпроси по конкретното дело са общи и не са решени в отклонение на практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното и еднакво прилагане на закона. Правораздавателна дейност на касационния съд е обвързана от изложените в касационната жалба доводи, с оглед необходимостта да се разреши поставен от касатора правно значим за конкретното дело въпрос, поради което при липсата на формиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който да е от значение за изхода по конкретния правен спор не следва да се допусне касационно обжалване.
Конкретният правен спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото общо поставените въпроси за нарушение на съдопроизводствените правила и неправилност на крайните изводи на съда при съвкупната преценка на доказателствата по делото и тяхната доказателствена стойност не обосновават извод за конкретен материален или процесуален въпрос, чието решаване да налага изменение или ново тълкуване на правните норми свързани с тяхното прилагане. Общо посочените в изложението доводи за доказването на релевантни за изхода на правния спор факти, обосноват неправилност на обжалваното решение, но не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Приложеното съдебно решение не е задължително за съдилищата, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правните аргументи при решаването на разрешеният в обжалваното решение правен въпрос в приложения съдебен акт не водят до различни изводи по приложението на чл.234 КТ, а приложеното съдебно решение № 1870/20.11.2000 г. по гр.д. № 570/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. не се отнася за конкретния правен спор и също не мотивира основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Когато липсва съгласие на служителя да заеме предложената му от работодателя длъжност не възниква трудово правоотношение, но няма пречка страните по валиден трудов договор да сключат договор за повишаване на квалификацията на служителя, в който да уговорят допълнителни задължения помежду си и неустойка за виновното им неизпълнение. Без значение е дали след приключване на курса за преквалификация е променена длъжността на обучавания служител, след като е нарушено изискването да не се прекратява предсрочно трудовото правоотношение и за това е договорена санкция.
Повдигнатите правни въпроси по конкретното дело са общи и не са решени в отклонение на практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното и еднакво прилагане на закона, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.07.2009г. по гр.д. № 2508/2008 г., на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.