О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр.София, 09.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 186 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” А. срещу решение от 23.10.2009г. по гр.д. № 3820/2006г., на Софийски градски съд, с което се отменя частично решение от 14.07.2006 г. по гр.д. № 8434/2005 г., на Софийски районен съд и е уважен предявеният от М. Р. М. срещу „Р” А. иск за обезщетение за ползването на чужд имот без основание за периода от 11.03.2001 г. до 11.03.2002 г., на основание чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на идеална част от реституиран имот, по силата на наследствено правоприемство от Н. В. Д. , който й е завещал имотите си. Висящият съдебен спор за нищожността на обявеното саморъчно завещание легитимиращо ищцата не е преюдициален на спора за обезщетение, тъй като в него не участва като страна ответникът по настоящия спор и той няма да бъде обвързан от решението по това дело. Ответникът се е обогатил неоснователно от ползването на собствената на ищцата идеална част от имота, което е основание за заплащане на обезщетение и е уважен предявеният частичен иск за сумата 2000 лева.
Ответникът по жалбата М. Р. М., чрез адвокат П е подала писмено възражение, в което се оспорват доводите на касатора с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решението подлежи на касационно обжалване, тъй като обжалваемият интерес не е под 1000 лева. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна и допустима.
Касационната жалба на „Р” А. срещу решението по гр.д. № 3820/2006г., на Софийски градски съд съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените правила, към която е представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложените от касатора съображения са свързани с правилното решаване на процесуалноправните въпроси за приложението на чл.182, ал.1 б.”г” и чл.220 ГПК (отм.), които по своето естество представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Отказът на въззивния съд да спре разглеждането на правния спор, поради липса на преюдициалност е свързан с изискването да се възприеме установеното със сила на пресъдено между участвалите в същото дело страни, че претендиращият спорното право го притежава или не, т.е. когато страните по преюдициалния спор са страни и по делото за обезщетение. Това е така, тъй като съгласно чл.220 ГПК (отм.), влязлото в сила решение е задължително за съдилищата, за универсалните и частни правоприемници, но само решението постановено по искове за гражданско състояние, включително и по брачни искове, действа по отношение на всички. Поставените за разглеждане правни въпроси са релевантни за конкретния спор, но правните аргументи при решаването им в приложените съдебни актове не водят до различни изводи по приложението на чл.182, ал.1 б.”г” и чл.220 ГПК (отм.). Съображенията на касатора за неправилност на изводите на въззивния съд, че страните по делото не биха били обвързани от решение по правен спор, в което не е участвал като страна ответника, независимо, че правото на собственост е предпоставка за крайния изход на делото, представляват касационен довод за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на съдопроизводствените правила и също не мотивират основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Повдигнатият процесуалноправен въпрос ще има значение за развитие на правото, когато е свързан с тълкуване на правните норми, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.3 и т.4. Приложените определения на съдилищата са свързани с преценката на въззивния съд при формиране на изводи за наличие на обуславящо правоотношение в конкретни случаи, но не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка, правният спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото основанията за спиране на делото, поради преюдициалност и преценката за субективните предели на силата на пресъдено нещо не налагат изменение или ново тълкуване на същите въпроси с цел да се осигури точното прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.10.2009г. по гр.д. № 3820/2006г., на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.