РЕШЕНИЕ
№332
гр.София, 27.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 1263 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Т. и Е. Г. В. срещу решение № 162 от 11.01.2007 г. (2008г.) по гр.д. № 194/2007 г., на Окръжен съд – Силистра, с което се оставя в сила решение № 310 от 29.06.2007 г. по гр.д. № 977/2006 г. на Районен съд – Силистра и е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от Г. Г. Т. и Е. Г. В. срещу К. Т. П. и Д. Т. Ш. за разваляне на договор от 15.03.1994 г., нотариален акт № 1* том ІІ, дело № 501/1994 г., на нотариус при СРС, за прехвърляне право на собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, до размера на притежаваните от ищците права за 1/2 идеални части, на основание чл.87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответниците по касационната жалба К. Т. П. и Д. Т. Ш. не са подали писмен отговор и не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверката на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания според чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност, взе предвид следното:
Окръжният съд е приел, че приживе общите наследодатели К. Г. К. и съпругата му Е. Т. К. , с договор от 15.03.1994 г., нотариален акт № 1* том ІІ, дело № 501/1994 г., на нотариус при СРС са прехвърлили на сина си Т. К. Г. собственият си апартамент в с. А., област Р. , ж.к.”Ю”, вх. Б, ет.3, ап.9, заедно с прилежащите към жилището избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя срещу задължение да осигурява гледането и издръжката, включително да извърши погребение според местните обичаи на двамата прехвърлители, които са си запазили право на ползване до края на живота си. След смъртта на Е. Т. К. , починала на 16.04.1994 г., нейният син Т. К. Г. е останал да живее в общо домакинство с баща си К, който всъщност помагал и се грижил за въпросите от битов характер, тъй като сина му злоупотребявал с алкохола. Няколко месеца след смъртта на бащата, починал и сина, чийто наследници са ответниците по иска К. Т. П. и Д. Т. Ш..
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че задълженията по договора от наследодателя на ответниците, макар и да не е изпълняван точно е съобразен със здравословното състояние и нуждата от непосредствени грижи за прехвърлителя и възможностите на приобретателя.
Касационната жалба на Г. Г. Т. и Е. Г. В., чрез адвокат И срещу решението по гр.д. № 194/2007 г., на Окръжен съд – Силистра съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с твърдения, че съдът не е преценил в правилно доказателства по делото и е направил погрешни правни изводи. Изложени са съображения, че има виновно неизпълнение на задълженията по договора, поради което решението е неправилно и се иска да бъде отменено като предявеният иск бъде уважен и се присъдят разноски по делото.
Жалбата е основателна.
Законосъобразно въззивният съд е приел, че страните по договора приживе са сключили валиден договор, оформен с нотариален акт № 106 от 1994 г., по силата на който наследодателят на ответниците Т се е задължил да полага грижи за прехвърлителите докато са живи, а неизпълнението на тези задължения е основание да се иска развалянето му както от кредиторите, така и от техните наследници. Неправилно обаче решаващият състав е установил фактическите обстоятелства във връзка с изпълнението на договора, с оглед на което е направил незаконосъобразни правни изводи.
В нарушение на закона окръжният съд е приел, че неточното изпълнение на договорните задължения не е виновно поведение, което е основание за разваляне на сключения алеаторен договор. Според показанията на свидетелите по делото баща и син живеели в общо домакинство, но К. Г. К. се е грижил изцяло за своя син, който през последните месеци от живота си бил с влошено здравословно състояние като злоупотребявал с алкохол. Полагането на грижи от бащата за сина продължило години наред (свидетелите К. и П. ), който плащал и за разноските на жилището, а след смъртта му за неговото погребение се погрижила майката на ищците. В тази връзка, необосновано въззивният съд е приел, че задълженията по договора за прехвърляне право на собственост срещу насрещната престация да се полагат грижи и издръжка е задължение на родствениците на прехвърлителя. Тежестта за изпълнението на договорните задължения е на страните по него, което при задължение да се осигури нормален и спокоен живот с договора за гледане и издръжка обвързва и семейството на приобретателя, доколкото точното изпълнение на това задължение предполага подходяща семейната среда.
Възможностите на приобретателя да изпълнява задълженията си в онзи обем, за който прехвърлителите са се съгласили да прехвърлят своя имот, следва да се преценяват с оглед добросъвестното изпълнение на уговореното и реално получените за издръжката грижи.становените отношения на търпимост в резултат на грижите на бащата за домакинството, за което свидетелстват разпитаните по делото свидетели и приложените писмени бележки, и от друга страна – поведението на приобретателя, който е злоупотребявал с алкохол, не може да се приеме за точно изпълнение на задължението за гледане и издръжка и осигуряването на нормален и спокоен живот, според възможностите на длъжника. Обстоятелствата около смъртта на К. Г. К. потвърждават изводите за виновно неизпълнение на договорните задължения от длъжника, който е следвало да организира погребението. Като е приел неточното изпълнение за несъществено, с оглед възможностите на длъжника, което не е основание да се заличат последиците от сключения договор, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. След като длъжникът не престира в такава степен, която съответства адекватно на очакванията на кредитора във всеки един момент от действието на алеаторния договор, той следва да бъде развален и е без значение дали страните по този договор живеят в общо домакинство. Съпоставен с цялостното поведение на страните по договора, виновното неизпълнение на длъжника е съществено, с оглед на което сключения договор следва да се развали до размер на наследствената на ищците 1/2 идеална част.
Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 162 от 11.01.2007 г. (2008г.) по гр.д. № 194/2007 г., на Окръжен съд – Силистра и вместо това:
РАЗВАЛЯ сключения между К съпругата му Е. Т. К. , и Т. К. Г. договор от 15.03.1994 г., оформен с нотариален акт № 1* том ІІ, дело № 501/1994 г., на нотариус при СРС, за прехвърляне право на собственост на апартамент в с. А., област Р. , ж.к.”Ю”, вх. Б, ет.3, ап.9, състоящ се от три стаи, кухня, коридор, черно антре, баня и санитарен възел с обща площ 90 кв.м., ведно с прилежащите към жилището избено помещение № 9 и 4,51 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя срещу задължението на Т. К. Г. да осигурява гледането и издръжката на прехвърлителите докато са живи като им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водили, до размера на притежаваните от ищците права за 1/2 идеални части, по предявения иск от Г. Г. Т. и Е. Г. В. срещу К. Т. П. и Д. Т. Ш., основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Т. П., ЕГН ********** и Д. Т. Ш., ЕГН ********** да заплатят на Г. Г. Т., ЕГН ********** и Е. Г. В. ЕГН ********** разноски по делото в размер на 348 (триста четиридесет и осем) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.