О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
гр.София, 27.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 634 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. М. срещу решение № 221 от 04.12.2009г. по гр.д. № 278/2009г. на Окръжен съд – Габрово, с което частично се обезсилва като недопустимо решение № 163 от 02.07.2009 г. по гр.д. № 588/2008 г., на Районен съд-Севлиево срещу И. М. Г., с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, вр.с чл.22, ал.3 СК (отм.) и се потвърждава решението в останалата обжалвана част, с което е отхвърлен предявения иск срещу И. М. Г., с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС).
Първоинстанционният съд признава за нищожен договора за покупко-продажба на апартамент – съпружеска имуществена общност (СИО), сключен между Т. М. Г., поради липса на съгласие от съпруга Ц. И. М., на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Със същото решение са отхвърлени предявените от Ц. И. М. искове за нищожност на същия договор и ревандикацията на имота от И. М. Г..
Въззивният съд е приел по отношение на двамата ответници решението, с което се признава за нищожен договора за покупко-продажба на апартамент, представляващ СИО, не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е възприел доводите на ищеца, че продавания имот е съпружеска имуществена общност, а договора за покупко-продажба от 16.04.2002 г. е сключен без съгласие на единия съпруг, но е приел, че сделката е относително недействителна, на основание чл.22, ал.3 СК (отм.), поради което е породила правни последици и може да се противопостави на неучаствалия в нея съпруг, само ако е оспорена в определения от закона срок.
В отхвърлителната част по отношение на И. М. Г., решаващият състав е приел, че решението за прогласяване нищожността на договора е недопустимо и го е обезсилил като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск за собственост. Като относително недействителна сключената сделка между ответниците е породила правни последици и няма действие единствено по отношение на неучаствалия съпруг, но за да отхвърли иска по чл.108 от ЗС, въззивният съд е посочил, че приобретателят на апартамента е добросъвестен владелец, който е осъществявал фактическа власт в продължение на пет години, поради което е придобил правото на собственост.
Ответницата по жалбата И. М. Г., чрез адвокат С е подала писмен отговор, с което се оспорват доводите за допускане до касационно обжалване.
Касационната жалба на Ц. И. М., чрез адвокат М срещу решението по гр.д. № 278/2009г. на Окръжен съд – Габрово съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното към жалбата изложение касаторът е формулирал материалноправни и процесуалноправни въпроси по конкретното дело във връзка с правната възможност на въззивния съд да даде различна правна квалификация на предявените искове, но без да разгледа правния спор по същество като да обсъди събраните доказателства да приеме, с оглед което обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в ТР № 1 от 17.07.2001 г на ОСГК, решение № 612/17.10.1995 г. по гр.д. № 390/1995 г. на ВКС, 5 чл. състав и решение № 827/19.11.2003 г. по гр.д. № 74/2003 г.на ВКС, ІІ г.о., което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода по делото, но и да е бил разрешен в противоречие със задължителни за съдилищата постановления на Пленум на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл.290 ГПК.
За да е налице основание да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото да е бил разрешен по различен начин с друго влязло в сила съдебно решение.
Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси за правната възможност въззивният съд да даде различна правна квалификация на предявения иск, без да разгледа правния спор по същество са разрешени в отклонение от указанията дадени с ТР № 1 от 17.07.2001 г на ОСГК, т.10.
Изложените правни аргументи за приложението на чл.22, ал.3 от СК (отм.) и института на придобивната давност при иск по чл.108 от ЗС, също обуславят правилното решаване на предявените искове в обжалваното въззивно решение и са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 04.12.2009г. по гр.д. № 278/2009г. на Окръжен съд – Габрово.
УКАЗВА на касатора Ц. И. М., чрез адвокат М в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80,90 (осемдесет лева и деветдесет стотинки) лева и в същия срок да представи вносния документ, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.