О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
гр.София, 01.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 761 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Х. , действащ като Е. „С” срещу решение № 279 от 29.01.2009г. по гр.д. № 274/2009г., на Апелативен съд-Пловдив, с което се оставя в сила решение № 217 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 441/2007 г. на Окръжен съд- Кърджали, с което са уважени до размер на 13 631,61 лева предявените от Д. А. Х. , действащ като Е. „С”срещу Г. Я. Е. искове за присъждане на разходи за подобрения в наетия имот, ведно със законните лихви от 13.04.2005 г. до окончателното изплащане, на основание чл.59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Апелативният съд е приел, че страните са били обвързани от договор за наем, по силата на който ищецът е ползвал помещения с обща площ 270 кв.м. в магазин в гр. К. срещу цена. В наетия обект са извършени строително-ремонтни работи, с което се е увеличила стойността на имота, което се потвърждава от разпитаните свидетели и заключенията на вещото лице. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за размера на обедняването на ищеца и е постановил решението съобразявайки стойността на разходите за подобрения дадени от вещо лице. Съдът е отхвърлил искането на ищеца да му се признае право на задържане, тъй като наемателят няма качеството владелец на имота и е потвърдил първоинстанционното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният иск е с обжалваем интерес над 1000 лева. Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна.
Касационната жалба на Д. А. Х. , действащ като Е. „С” срещу решението по гр.д. № 274/2009г., на Апелативен съд-Пловдив съдържа оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Към жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване в което са поставени материалноправни въпроси във връзка с приложението на чл.59 ЗЗД и преценката на съда за доказване на претенцията въз основа на събрания доказателствен материал и заключението на вещо лице и приложението на чл.130 ГПК (отм.). Изложени са съображения, че решението на Върховния касационен съд по същите въпроси ще е от значение за преодоляване на противоречива съдебна практика, която не е представена по делото и за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив, тъй като поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси за правилната преценка на съда за приобщения по делото доказателствен материал и критериите при които се преценява дали е доказан иска за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, макар да обуславят съдържанието на обжалваното решение, не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се решават противоречиво от съдилищата и в този смисъл не са от значение точното прилагане на закона и за развитие на правото. Към изложението не са представени съдебни актове или императивни правни норми, които да са били нарушени с обжалваното решение, поради което не са налице основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода по делото, но и да е бил разрешен в противоречие със задължителни за съдилищата постановления на Пленум на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл.290 ГПК. В случая, разрешеният в обжалваното решение правен въпрос за критериите при които следва да се приеме, че иска е доказан в своето основание и размера се определя по реда на чл.130 ГПК (отм.), не е разрешен в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, поради което не обосновава основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставените за разглеждане въпроси са релевантни за конкретния спор, но не са приложени съдебни актове, в които правните аргументи при решаването му да водят до различни изводи по приложението на чл.59 ЗЗД, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Разяснения за въпросите относно подобренията в чужд имот и по въпросите за неоснователното обогатяване са давани последователно от Върховния съд (ТР № 85/1968 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 6/1974 г., ППВС № 1/1979 г.,), поради което увеличената стойност на имота и размера на обедняването на ищеца се определят от съда въз основа на установените релевантни за конкретния правен спор факти, т.е. това е въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай. Повдигнатити в конкретното дело материалноправни или процесуалноправни въпроси ще имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато са свързани с тълкуване на правна норма, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.4. Не са приложени съдебни решения от които да се направи конкретен извод за противоречиво решаване на спорните въпроси. В тази връзка, правният спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото необходимостта да се ангажира отговорността на едно лице, което се е обогатило за сметка на имуществото на ищеца, до размера на обедняването в случаите на чл.59 ЗЗД не налагат изменение или ново тълкуване на същите въпроси с цел да се осигури точното прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 279 от 29.01.2009г. по гр.д. № 274/2009г., на Апелативен съд-Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.