О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр.София, 01.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 607 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. Н. А., чрез адвокат С адвокат С. Х. и на Прокуратурата на Р. Б. срещу решение № 2* от 23.12.2009 г. по гр.д. № 2106/2009г. на Окръжен съд- Пловдив, с което се потвърждава решение № 1* от 15.06.2009 г. по гр.д. № 3010/2008 г. на Районен съд- Пловдив, с която са уважени частично до размер на 2000 лева предявеният от П. Н. А. срещу Прокуратурата на Р. Б. искове за обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният иск е с обжалваем интерес над 1000 лева. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна.
Въззивният съд е приел, че по делото се доказва фактическият състав на чл.2, т.2 от ЗОДОВ, тъй като срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление, но е оправдан по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда. В този случай отговорността на държавата е обективна и следва да се ангажира, независимо от процесуалните действия на отделните длъжностни лица, действали от името на правозащитните органи. Съдът е определил размера на обезщетението за причинените на ищеца вреди като е съобразил продължителността на досъдебното производство – девет месеца и внесеното обвинение срещу ищеца, приключило с оправдателна присъда в рамките на разумните срокове. Причинените безпокойство, напрежение и стрес, както и уронването на името му сред приятелите са причинили неимуществени вреди, поради което и с оглед общоприетия критерии за справедливост въззивният съд е уважил частично предявеният иск за неимуществени вреди.
Касационната жалба на П. Н. А., чрез адвокат С адвокат С. Х. срещу решението по гр.д. № 2106/2009г. на Окръжен съд- Пловдив съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Към жалбата е приложено изложение за основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, в което касаторът е посочил, че неправилно са преценени конкретните обстоятелства по случая и неправилно е определен размер за причинените неимуществени вреди, с оглед критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Касационната жалба на Прокуратурата на Р. Б. срещу решението по гр.д. № 2106/2009г. на Окръжен съд- Пловдив също съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В приложеното изложение за основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, също е посочен въпроса за размера на присъденото обезщетение при отговорност на правозащитните органи в хипотезата на чл.2, т.2 ЗОДОВ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на окръжния съд, тъй като формулираните материалноправни въпроси, макар и от значение за изхода по правен спор не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се решават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното и еднакво прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК).
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода по делото, но и да е бил разрешен в противоречие със задължителни за съдилищата постановления на Пленум на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл.290 ГПК. В случая, разрешеният в обжалваното решение правен въпрос за критериите за справедливост е от значение за изхода по делото, но не е разрешен в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, поради което не обосновава основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като правните аргументи при решаването му в приложените съдебни актове не водят до различни изводи по приложението на чл.52 ЗЗД. Когато определя обезщетението за неимуществените вреди съдът взема под внимание всички обстоятелства, в резултат на които са причинени вредите във всеки отделен случай. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, въз основа на установените релевантни за конкретния правен спор факти. Разяснения за критериите при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД са давани последователно от Върховния съд (ППВС № 7/1959 г., ППВС № 4/1968 г.), поради което определяне размера на обезщетението е въпрос на фактическа преценка на съда във всеки отделен случай. В този смисъл, не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение правен въпрос да е от значение за изхода по делото, но и да е бил разрешен по различен начин с друго влязло в сила съдебно решение, което в случая не е налице. Приложените съдебни решения са свързани с посочване на критериите при конкретна фактическа обстановка, поради което не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка, правният спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото основанията за ангажиране отговорността на държавата и конкретно на правозащитните органи, ако лицето е оправдано за обвинението, което е било повдигнато срещу него и по повод на което са настъпили вредите, както и за размера на обезщетението за причинените вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД, не налагат изменение или ново тълкуване на същите въпроси с цел да се осигури точното прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2* от 23.12.2009 г. по гр.д. № 2106/2009г. на Окръжен съд- Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.