Решение №133 от 22.2.2010 по гр. дело №1929/1929 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

             РЕШЕНИЕ
 
                 №133
 
 
гр.София, 22.02.2010 г.
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав:
 
                        Председател:  Жива Декова
                                                                  Членове:  Олга Керелска
                                                                                       Ерик Василев
 
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1929 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на Б. П. К. , Е. Т. К. и И. Т. К. срещу решение от 15.06.2007 г., по гр.д. № 84/2000 г., на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 24.09.1999 г., по гр.д. № 7610/1998 г. на Софийски районен съд и е уважен предявения от Л. В. Х. срещу Б. П. К. , Е. Т. К. и И. Т. К. ревандикационен иск за признаване правото на собственост върху ? идеална част от апартамент № 8, находящ се в гр. С., ж.к.”И”, ул.”П” № 2* бл.48, етаж 3, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, с обща площ 59,61 кв.м., заедно със зимнично помещение и 2,75 % идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя, съставляваща парцел **** от кв.30, по плана на София, местността „И”, както и за предаване на владението му на ищеца, на основание чл.108 от Закона за
собствеността /ЗС/.
Ответниците по касационната жалба Л. В. Х. и Д. В. Д. не са депозирали писмен отговор и не са взели становище.
Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
Софийският градски съд е приел, че Л. В. Х. обосновава своето право на собственост върху ? идеална част от апартамента, чрез продажба на наследство от П. Д. К. , на основание чл.212 ЗЗД. Прието е също, че спорният апартамент е останал в наследство от П. Д. П. , починал на 08.02.1997 г. в гр. С. и е придобит чрез наследяване от сестра му П. Д. К. и от неговия брат Т, в равни квоти. Не са възприети доводите на процесуалния представител на ответниците, че целият апартамент е останал в наследство от прекия им наследодател -, починал на 24.04.2000 г., поради направен отказ от наследство от П. Д. К. , по нейна молба с вх. № 1324/06.03.1997 г. Направеното оспорване на декларирания отказ от наследството на П. Д. П. , съдът е приел за доказано, съобразявайки свидетелските показания за преките впечатления от поведението на П. Д. К. , след смъртта на нейния брат и заключенията на вещите лица от двете единични и тричленната съдебнопсихиатрични експертизи. За да обоснове крайните изводи на своето решение, решаващият състав е посочил, че доводите за нищожност на отказа от наследство не са безспорни, а съвкупната преценка на доказателствата води до извод за унищожаемост на заявения отказ от наследствени права, на основание чл.44, във връзка с чл.31 от ЗЗД, тъй като към тази дата тя не е разбирала свойството и значението на извършеното. Преценявайки наследствените права на П. Д. К. , въззивният съд е приел, че тя притежава ? идеална част от спорния апартамент, която валидно е била прехвърлена с продажба по реда на чл.212 ЗЗД. При тези данни съдът е обосновал извода, че разпореждането с целия апартамент не е имало действие по отношение на притежаваната от ищцата ? идеална част.
С оглед установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че Т. Д. К. е заместен в хода на делото от ответниците, които държат наследствената ? идеална част на П. Д. К. от апартамента, бивша собственост на нейния брат -, без правно основание, а ищцата Л. В. Х. е доказала по несъмнен начин правото на собственост върху ? идеална част, която е придобила чрез продажба на наследство, поради което е уважил предявения от нея ревандикационен иск. Предвид липсата на материална легитимация на Д. В. Д., предявения иск е отхвърлен по отношение на него.
Касационната жалба на Б. П. К. , Е. Т. К. и И. Т. К., подадена чрез адвокат А, срещу решение 15.06.2007 г., по гр.д. № 84/2000 г., на Софийски градски съд, съдържа оплаквания за нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон в частта, в която е направена преценка за валидността на заявения отказ от наследство, като се твърди, че не е направен цялостен и обстоен анализ всички доказателства, поради което решаващите изводи на съда, които са основани на заключенията на вещите лица, са необосновани. Твърди се, че свидетелските показания, на които се основава извода за унищожаемост на заявения отказ от наследство, са недостоверни, заинтересовани и не доказват, че П. Д. К. е била недееспособна, поради което направения от нея отказ от наследство е валиден правен акт, чийто последици следва да бъдат зачетени. Претендират се всички съдебни разноски по делото.
Касационната жалба е неоснователна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Допустимостта на повдигнатия правен спор за собствеността на недвижим имот се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо.
Софийският градски съд правилно е възприел фактическите обстоятелствата по делото, по отношение правото на собственост върху наследствената ? идеална част на П. Д. К. от апартамента на нейния брат, но не е направил изцяло законосъобразни правни изводи във връзка с доводите на ищците за действителността на отказа от наследство.становено е, че общият наследодател П се е легитимирал за собственик на апартамента с нотариален акт № 69/1968 г. и след откриване на наследството му, вещното право е преминало в патримониума на неговите наследници. С оглед наследствените права на П. Д. К. , правилно въззивният съд е приел, че тя притежава ? идеална част от апартамента, с която по-късно се е разпоредила по реда на чл.212 ЗЗД. В тази връзка е неправилна преценката на съда по отношение на заявения отказ от наследство и доводите във връзка с неговата нищожност, поради мълчаливо приемане на наследството от П. Д. К. От разпитаните свидетели е установено, че една-две седмици /според Д. Д. / след смъртта на П. е започвало разчистване на останалото в наследство жилище, като били взети хранителни продукти, покривки и облекло. Свидетелите са заявили, че няколко седмици след откриване на наследството /според Л. Х. / вещите са били разпределени със съгласието на другия наследник Т, който е държал ключа от жилището и е било обсъждано даването му под наем /свидетелите Д. Д. и Е. Я. /. Необосновано въззивният съд е приел, че изнасянето на багаж от жилището на починалия не предполага приемане на наследство. При изясняването на въпроса дали има мълчаливо приемане на наследство е от значение както поведението на наследниците, така и конкретните обстоятелства, от които може да се направи несъмнен извод за намеренията им да се приеме оставеното наследство. Правните изводи на решаващия състав за фактическите действия на наследника, който е взел лични вещи от наследодателя непосредствено след неговата смърт са неправилни, тъй като не са спазени указанията на Постановление № 4/1964 г., на Пленума на Върховния съд, т.14, за това, кога е налице мълчаливо приемане на наследство. Наследниците са взели част от покъщнината и са започнали да разглобяват някои мебели, с намерение да ги пренесат, за да се даде под наем наследствения апартамент. Според свидетелите, това е направено за времето от ден-два до няколко седмици, т.е. преди заявения отказ от наследство с молба вх. № 1324/06.03.1997 г., което води до извод за мълчаливо приемане на наследството на починалия. При формиране на крайните изводи за отхвърляне на възражението за нищожност, съдът не е взел предвид и установеното от свидетелите обстоятелство, че в жилището са намерени пари на починалия, които по общо съгласие са използвани за погребението му. Разпореждането с тези парични средства също е предхождало отказа от наследство на П. Д. К. , вписан в особената книга на съда на 06.03.1997 г., поради което заявения отказ от наследство е нищожен и не е породил правни последици.
Доводите на процесуалния представител на касаторите са несъстоятелни по отношение на твърденията, че при липсата на категоричност в заключенията на съдебнопсихиатричните посмъртни експертизи, не може да се приеме, че същите са годно доказателство за липсата на дееспособност, тъй като крайните изводи на съдебните експерти не дават сигурност, а само степен на вероятност. Въззивният съд правилно е преценил заключенията, съобразявайки всички обстоятелства във връзка с направеното възражение за недействителност, но неправилно е обосновал крайния извод за действието на унищожаването на отказа от наследство. Според чл.31, ал.1 от ЗЗД, унищожаем е договора, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. При унищожаем отказ от наследство, правата на приобретателя по договора ще се запазят, когато е сключен след вписване на отказа в особената книга на съда, но преди обявяване на неговата недействителност, а заинтересованите ще могат да искат обявяване на прехвърлителната сделка за недействителна по отношение на тях. Доколкото в конкретния случай, наследниците са предприели действия, от които се предполага по несъмнен начин намерението им да приемат наследството, подробно изложените съображения за необоснованост на съдебното решение, поради липса на основания за неговата унищожаемост, също са неоснователни.
 
С оглед гореизложеното, крайните изводи в обжалваното решение са законосъобразни, поради което следва да бъде оставено в сила, а разноските да останат в тежест на страните, както са направени от тях.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
 
РЕШИ:
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 15.06.2007 г., по гр.д. № 84/2000 г., на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top