РЕШЕНИЕ
№ 131
гр.София, 16.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1848 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационни жалби на И. С. М., М. Т. С. и В. С. В., и по касационна жалба от Щ. А. Щ. и Д. П. Щ. срещу решение № 316 от 08.02.2008 г., по гр.д. № 113/2007 г., на Окръжен съд – гр. С., с което се отменя частично решение № 1* от 03.01.2007 г., по гр.д. № 2394/2005 г. на Районен съд –гр. Сливен и е уважен предявения от И. С. М., М. Т. С. и В. С. В. срещу Щ. А. Щ. и Д. П. Щ. ревандикационен иск за признаване правото им на собственост върху общо 1/12 идеална част от поземлен имот VІІІ– 333, в кв.41, с площ 1240 кв.м., находящ се в село С. река, община С., при граници: юг и изток – улици, север – поземлен имот VІІ-334 и запад – поземлен имот ІХ-332, заедно с построените в него жилищна сграда на два етажа, с обща РЗП от 144 кв.м., състояща се от четири стаи на първия етаж и четири стаи на втория етаж, лятна кухня със застроена площ 20 кв.м. и стопанска сграда със застроен обем 126 куб.м., както и за предаване на владението му на ищците, на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.
Ответниците по касационната жалба Щ. А. Щ. и Д. П. Щ., чрез процесуалния си представител адвокат М, не е депозирал писмен отговор, но е представил писмени бележки, в което са оспорени доводите в касационната жалба на ищците и са изложени подробни съображения за нарушение на материалния закон от окръжния съд в частта, в която са уважени исковете на ищците. Претендират се всички направени съдебни разноски в производството.
Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
Окръжният съд е приел, че ищците обосновават своето право на собственост върху идеална част от застроения поземлен имот в село С. село, община С., чрез наследяване от общия им наследодател Н. Възраженията на ответниците за придобиване на имота по давност от техните праводатели, за което е съставен нотариален акт № 33 от 2004 г., са приети за неоснователни, тъй като от събраните доказателства не се установява по отношение на ищците, останалите сънаследници да са отблъснали тяхното владение. Прието е, че правата на общия наследодател Н върху ? идеална част от спорния имот са признати с нотариален акт № 185 от 1983 г. и след смъртта й през 1984 г., тримата й синове са придобили чрез наследяване – по 1/12 идеална част. Съдът не е възприел доводите на процесуалния представител на ответниците, че в периода от откриване на наследството през 1984 г. до 2004 г., правото на собственост върху цялата наследствена ? идеална част от имота е придобита по давност само от наследниците на единия син – А. В. С. , които са праводатели на ответниците по делото. Предвид установените обстоятелства, окръжният съд е приел, че не се доказва придобиване по давност, с оглед на което и правото на собственост не е било прехвърлено на ответниците, по отношение на притежаваните от наследниците на другия син – С. В. С. , общо 1/12 идеална част от поземления имот в село С. село.
За да уважи предявения иск, с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, въззивният съд е приел, че ищците са доказали по несъмнен начин правото си на собственост върху общо 1/12 идеална част от имота, придобит чрез наследствено правоприемство от Н. А. Д. , починала 1984 г. и от С. В. С. , починал 2001 г., която се държи без основание от ответниците, поради което е уважил частично предявения иск.
Касационната жалба на И. С. М., М. Т. С. и В. С. В. срещу решение № 316 от 08.02.2008 г., по гр.д. № 113/2007 г., на Окръжен съд – гр. С., също съдържа твърдения за нарушения на материалния закон и необоснованост в частта, в която не е признато правото им на собственост върху общо 3/12 от наследствения имот и са отречени правата на съпруга на общия наследодател, който също е притежавал имуществени права. Претендират се съдебните разноски по делото.
Касационната жалба на Щ. А. Щ. и Д. П. Щ., чрез адвокат М, срещу решение № 316 от 08.02.2008 г., по гр.д. № 113/2007 г., на Окръжен съд – гр. С. съдържа оплаквания за неправилно приложение на материалния закон в частта, в която е направена преценка за придобиване на имота по давност. Излагат се съображения, че по силата на договора за продажба, купувачите са присъединили фактическата власт на своите праводатели, а имотът не е бил деклариран от ищците, поради което е придобит по давност. Претендират се разноски по делото.
Касационните жалби са неоснователни.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Допустимостта на повдигнатия правен спор за собствеността на недвижим имот се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо.
Сливенският окръжен съд правилно е възприел фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищците доказват своето право на собственост с констативен нотариален акт № 185 от 19.04.1983 г., с който са признати права на общия наследодател Н, по отношение на ? идеална част от имота, която е преминала чрез наследяване в патримониума на тримата й синове – С. , А. и Г. Правилно е установено, че А. В. С. е починал 2000 г., след което неговите наследници се снабдяват с констативен нотариален акт за цялата наследствена част от общия наследодател и прехвърлят правото на собственост на ответниците. Съобразявайки действителните права на наследниците на С. В. С. , въззвният съд правилно е посочил наследствените им права върху имота и е констатирал, че всеки от тях притежава по 1/36 идеална част или общо 1/12.
Неоснователни са оплакванията на касаторите-ищци за неправилно приложение на материалния закон, тъй като от събраните доказателства е установено, че с нотариален акт № 185/1983 г. се признават права само на наследодателите Н. А. Д. и А. В. С. Липсват каквито и да било данни за придобиване на собствеността от В. С. Д. , поради което правилно изложените доводи в този смисъл са отхвърлени като неоснователни.
Доводите на процесуалния представител на касаторите-ответници, че техните праводатели се легитимират като собственици по давност, също са необосновани. Със смъртта на Н. А. Д. на 01.05.1984 г., се открива наследство в полза на тримата синове. От свидетелските показания е видно, че приживе А. В. С. и семейството му са ползвали и извършили редица подобрения в целия имот. До смъртта му през 2000-та година, не е бил повдиган въпроса за собствеността, но с констативен нотариален акт № 33/2004 г., са признати права на неговите наследници върху цялата ? наследствена част останала от общия наследодател.
Правото на собственост върху недвижим имот по давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години, според чл.79, ал.1 от ЗС. Владението върху съсобствения имот трябва да е не само трайно и необезпокоявано в определения от закона срок, но и да се демонстрира по отношение на останалите съсобственици, намерението да се свои вещта. Въззивният съд правилно е приел, че тези обстоятелства не са установени по несъмнен начин, поради което направеното възражение за придобиване на застроения недвижим имот по давност е отхвърлено като несъстоятелно. Изводите на решаващия състав се подкрепят от приложената разписка от 31.07.2004 г., за получена парична сума от наследниците на другия син Г. В. С. , които „в качеството си на наследници на Н. А. Д. ”, са приели да нямат имуществени претенции за имота. Свидетелските показания също не опровергават крайните изводи, тъй като е без значение ползването на имота преди нотариален акт № 185 от 19.04.1983 г., доколкото към тази дата и А. В. С. е признал правото на собственост на общия наследодател върху ? идеална част. Липсват доказателства да е демонстрирано безспорно владение по отношение на останалите съсобственици, тъй като извършените в имота подобренията, не са основание за придобиване на вещни права. Предвид изложеното и с оглед данните по делото, въззивният съд обосновано е приел, че праводателите на ответниците в периода от 1984 г. до 2004 г., не са осъществявали фактическа власт върху цялата наследствена част от Н. А. Д. , а са били държатели на идеалните части на техните съсобственици. Изложените съображения, във връзка със задължението за деклариране и евентуалните публични задължения на ищците, по отношение на имота не са основание за придобиване или отказ от права, поради което също са неоснователни.
Несъстоятелен е и довода на касаторите-ответници, че са придобили по давност имота, тъй като са присъединили своето владение към владението на техните праводатели. Давностното владение е първичен способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот, когато вещното право не произтича от правото на друго лице и липсва правен акт с транслативен ефект. В случая има сключена валидна правна сделка, а купувачите не са универсални правоприемници, поради което не могат да присъединят своето владение към владението на своите продавачи. Обстоятелството, че с договора за продажба не е прехвърлена изцяло собствеността за наследствената на ищците общо 1/12 идеална част, не променя този извод, поради което довода е неоснователен.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила, а разноските да останат в тежест на страните, както са направени от тях.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 316 от 08.02.2008 г., по гр.д. № 113/2007 г., на Окръжен съд – гр. С..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.