О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
гр.София, 03.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 280 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Б. срещу решение от 27.10.2009г. по гр.д. № 321/2009 г., на Окръжен съд- Монтана, с което се оставя в сила решение от 11.05.2009 г. по гр.д. № 308/2008 г., на Районен съд – Берковица, с което са уважени предявените искове от П. Д. П. , упражняващ стопанска дейност като Е. „П” срещу Г. К. Б. за присъждане на получения и неотчетен служебен аванс, ведно със законните лихви до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.207, ал.1, т.2 от Кодекса на труда (КТ).
Въззивният съд е приел, че по делото се установява безспорно получаването на служебен аванс от ответника при изпълнение на възложената му трудова дейност, който не е отчетен и представлява липса за работодателя, по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 КТ. Съобразявайки заключението на вещото лице, решаващият състав е мотивирал крайните изводи на своето решение, като е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника и е уважил предявените искове.
Ответникът по жалбата П. Д. П. , упражняващ стопанска дейност като Е. „П” не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решението подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният главен иск е с обжалваем интерес над 1000 лева, а вторият иск се обуславя него. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, във връзка с липсата на анализ при преценка на доказателствата, с оглед конкретните обстоятелства в производството по чл.207, ал.1, т.2 КТ, както и за нарушение на материалния закон по отношение правната квалификация на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулираните въпроси за изводите на съда от приобщения по делото доказателствен материал и за правното основание на предявения иск обосновават доводи за неправилност на съдебното решение, съставляващи касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Не са налице основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като общо посочените в изложението въпроси за процесуалните нарушения на въззивния съд във връзка с преценката на събраните в производството доказателства и тяхната доказателствена стойност не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Когато в изпълнение на трудовия договор на едно лице е поверена под отчет парична сума, той изпълнява отчетнически функции и отговаря за вредите, причинени на работодателя от тази дейност. При служебна командировка е предвиден специален ред за предоставянето и отчитането на средствата за изпълнение на възложената работа и неспазването на определените срокове за отчитане на дадения аванс е основание за ангажиране на отговорността на работника. Непредставянето на отчет за изразходваните средства, след като е извършен превоза от ответника представлява липса на парични или материални ценности и след като е констатирана от работодателя се презумира, че е причинена от този работник, на когото служебния аванс е бил поверен. Размерът на отговорността за вредите, причинена на ищеца от възложената на ответника отчетническата дейност е в пълен размер, съгласно чл.207, ал.1, т.2 КТ, което е възприето от съдилищата. Няма основание за друго тълкуване на поставения въпрос за правната квалификация на предявения иск, когато се изпълняват отчетнически функции и се носи пълна имуществена отговорност, независимо дали липсата е от неотчетен аванс за служебна командировка или друга дейност. Приложените съдебни решения не обосновават различни правни изводи, във връзка с повдигнатите за разглеждане правни въпроси, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси ще имат значение за развитие на правото, когато са свързани с тълкуване на правните норми, във връзка с размера на отговорността за вреди, причинена при отчетническа дейност, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС. Конкретният случай не е от значение за точното прилагате на закона и за развитие на правото, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2009г. по гр.д. № 321/2009 г., на Окръжен съд- Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.