О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
гр.София, 01.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 398 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. Е. Я., чрез адвокат М на „Т” А. , чрез адвокат М срещу решение от 08.12.2009 г. по гр.д. № 715/2009 г., на Окръжен съд- Кюстендил, с което се отменя частично решение от 28.09.2009 г. по гр.д. № 1062/2009 г., на Районен съд- Кюстендил и е уважен предявения от И. Е. Я. срещу „Т” А. иск за присъждане на обезщетение в размер на 1075,90 лева за времето, през което е останал без работа, в периода от 25.09.2009 г. до 26.11.2009 г., със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.225, ал.1 КТ, и се оставя в сила решението в частта, в която предявените искове са уважени, на основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от Кодекса на труда (КТ).
Въззивният съд е приел, че страните са били обвързани в трудово правоотношение, което е прекратено поради намаляване обема на работа на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. Работодателят е отправил предизвестие със срок 30 дни, с изтичането на който е прекратен трудовия договор между страните. След прекратяване на трудовото правоотношение е издадена Заповед № 143/16.05.2009 г., която няма значение за валидността на трудовия договор, но създава привидност и подлежи на отмяна. За да уважи предявения иск съдът е приел, че основанието за освобаждаване на ищеца предполага извършване на подбор, който в случая не отговаря изискванията на чл.329 КТ. Съставеният протокол от 15.04.2009 г. не установява законосъобразно провеждане на подбора, тъй като не се установява дали подбора обхваща всички лица на еднаква или сходна длъжност, поради което предявените искове са уважени.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което е без значение обжалваемия интерес. Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна.
Касационната жалба на И. Е. Я., чрез адвокат М срещу решението по гр.д. № 715/2009 г., на Окръжен съд- Кюстендил съдържа оплаквания за необоснованост в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение за времето, през което е останал без работа – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В представеното към касационната жалба изложение касаторът е посочил съображения, които по своето съдържание представляват доводи за нарушаване на материалния закон, без да е поставен конкретен правен въпрос от значение за изхода на правния спор, който да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е разрешен противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК).
Правораздавателна дейност на касационната инстанция е обвързана от изложените в касационната жалба доводи, но във връзка с необходимостта да се разрешат поставени правно значими за конкретното дело материалноправни или процесуалноправни въпроси. Касаторът в случая не е изпълнил изискванията на закона да посочи конкретен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който да обосновава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като правото на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа и правните последици от установяването му по съдебен ред са установени от самия закон и не налагат самостоятелно тълкуване (чл.225, ал.1 от КТ). За да възникне отговорност за работодателя за обезщетение е необходимо по несъмен начин да се установи незаконност на уволнението, в резултат на което работникът да е останал без работа по трудово правоотношение и това е възприето от окръжния съд, но при липсата на конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
В касационната жалба на „Т” А. , чрез адвокат М срещу решението по гр.д. № 715/2009 г. на Окръжен съд- Кюстендил се поддържа, че обжалваното въззивно решение е нищожно, недопустимо и неправилно, поради нарушения материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.1-3 от ГПК.
Представено е подробно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Касторът е посочил материалноправните въпроси за правната същност на последващия акт на работодателя, след отправяне на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с работника и за обхвата на съдебния контрол при преценка законосъобразността на подбора по чл.329 от КТ, като твърди, че същите въпроси се решават противоречиво от съдилищата и в този смисъл са от значение за точното прилагане на закона.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поставените релевантни по конкретното дело материалноправни въпроси в приложението към касационната жалба не са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата и в този смисъл нямат значение за точното прилагане на закона, тъй като по същите въпроси има трайно установена съдебна практика. Правната възможност на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие и момента, в който настъпване промяна в правната сфера на работника е установена изрично в закона (чл.335, ал.1, т.2 от КТ). С изтичане срока на предизвестието се прекратява трудовото правоотношение на работника, поради което в този случай е от значение единствено валидността на изявлението и дали лицето от което изхожда има работодателска власт. Без значение в случая е дали последващия акт за прекратяване на трудовия договор е заповед или друг акт на работодателя, тъй като вече е упражнено правото да се прекрати правоотношението. В случая, по делото е очевидно, че се оспорва заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, а не последващата, която има констативен характер и след като уволнението е признато за незаконно му е присъдено обезщетение за времето, през което не е работил по трудово правоотношение. Приложените съдебни решения към изложението са в посочения смисъл и не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за правната същност на последващия акт на работодателя, след отправяне на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с работника.
По отношение на втория повдигнат от касатора материалноправен въпрос за обхвата на съдебния контрол при преценка законосъобразността на подбора по чл.329 от КТ също не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Право на работодателя е да прекрати трудово правоотношение на своите работници на посочените в закона основания. Когато прекратява трудовия договор на своите работници или служители, в тежест на работодателя е да установи, че е упражнил това свое право в съответствие със закона, т.е. че уволнението е извършено законосъобразно. При прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя поради намаляване обема на работа по чл.328, ал.1, т.3 КТ е необходимо извършване на подбор по чл.329 от КТ. Критериите за преценка качествата на служителите и определяне нивото на изпълнение на възложената работа е право на работодателя, а решенията в тази връзка са по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Съдът осъществява контрол за законосъобразност при извършването на подбор по чл.329 от КТ, което в случаите на намаляване обема на работа предполага да се извърши подбор измежду всички тези длъжности в съответното щатно разписание, които са засегнати от намаления обем. В този смисъл са и разрешенията на съдилищата в приложените съдебни решения, поради което не е налице противоречива съдебна практика.
Посочените в изложението конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси ще имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато са свързани с тълкуване на правните норми, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще се осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.4.
Конкретният правен спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото поставените въпроси са разрешени непротиворечиво от съдилищата, а доводите за нарушение на материалния и процесуалния закон, поради неправилната преценка на приобщения доказателствен материал обосноват изводи за неправилност на обжалваното решение, но не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.12.2009 г. по гр.д. № 715/2009 г. на Окръжен съд- Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.