РЕШЕНИЕ
№48
гр.София, 29.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1616 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на „Т” ООД, с. Р., област Х. срещу решението на Окръжен съд – гр. Х. от 21.12.2007 г., по гр.д. № 485/2007 г., с което е оставено в сила решение от 27.04.2007 г., по гр.д. № 77/2007 г. на Димитровградския районен съд, с което е уважен предявеният от Г. Р. М. и Д. И. М. срещу „Т” ООД ревандикационен иск за признаване правото им на собственост върху поземлен имот № 0* с площ 0,312 дка, находящ се в стопански двор на село Р., община Д., кв.49 по плана за земеразделяне, ведно с построения в него навес, при граници: ПИ № 0* и ПИ № 0* както и за предаване на владението му на ищците, на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.
Ответниците по касационната жалба Г. Р. М. и Д. И. М. не са депозирали писмен отговор и не са взели становище по същата.
Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
Окръжният съд–гр. Хасково е приел, че ищците са доказали по несъмнен начин правото си на собственост върху поземлен имот № 0* с площ 0,312 дка, находящ се в стопанския двор на село Р., община Д., кв.49 по плана за земеразделяне, ведно с построения в него навес, при граници: ПИ № 0* и ПИ № 0* поради което е оставил в сила решението на Димитровградския районен съд, с което е признато правото им на собственост и ответното дружество е осъдено да им предаде владението му. Направеното от ответника възражение, че съоръженията в имота на ищците се ползват на законно основание и със съгласие на предишния собственик на имота, съдът е отхвърлил изцяло, тъй като при наличие на безспорни доказателства за имуществените права на ищците и осъществяване на фактическа власт върху имота без правно основание, правото на собственост е признато и ответникът е осъден да предаде владението му. За да уважи предявения иск, с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, решаващият състав е приел също, че ищците основават своето право на собственост върху поземления имот с нотариален акт за собственост № от 17.03.2005 г. С нотариална покана, получена от ответника на 10.11.2006 г., ищците са поискали дружеството да освободи целия имот, част от който се ползвал за съхранение на готова продукция, но не е последвала реакция. От друга страна, ответното дружество не е оспорвало, че ползва изградените съоръжения в част от имота на ищците, но твърденията на процесуалния им представител за трайно прикрепяване на съоръженията към терена са приети за несъстоятелни, като е прието, че част от същите имат характер на подобрения, а друга част са движими вещи, които могат да бъдат отделени без значителни разходи. С оглед конкретно установените обстоятелства по делото, решаващият състав е приел, че осъщественото фактическо ползване е отнело владението на ищците върху имота, а използването на съоръженията не обосновава правото на ответника да държи имота. Възраженията на ответната страна, че ползването на съоръжението е станало със съгласие на праводателя на ищците също е прието за неоснователно и е отхвърлено.
Въззивният съд е обосновал правните изводи на своето решение съобразявайки представените писмени доказателства за собствеността на имота, закупен чрез търг през 2001 г., както и последващата продажба на праводателя на ищците, който през 2005 г. го е продал на Г. Р. М., по време на брака му с Д. И. М.. От разпита на свидетелите е установено, че с имота се разпореждат от дружеството, което е разположило машини и съоръжения в него след 2002 г., а според свидетеля Г, когато е закупил имота през 2001 г., в него не е имало съоръжения, а само празни клетки. Окръжният съд е възприел изводите на съдебно-техническата експертиза за вида на съоръженията като технически неотделима част от технологичния процес на изградена „мелница за брашно”, въведена в експлоатация с разрешение за строеж № 132/21.06.2002 г., но поради липса на съгласие на собствениците на имота за учредяване на вещно право, имотът се държи без основание от ответника, поради което е уважил ревандикационния иск.
„Т” ООД, с. Р., област Х. , обжалва изцяло решението на Окръжен съд – гр. Х. от 21.12.2007 г., по гр.д. № 485/2007 г., с твърдения за незаконосъобразност на съдебния акт, нарушения материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че ищците не са доказали нарушаване на владението им, тъй като ползването на съоръженията, които се намират в част от имота, не е основание за уважаване на ревандикационния иск срещу дружеството. Твърди се също, че не се доказва собствеността на същите съоръжения, а използването им не доказва фактическа власт на дружеството върху имота, поради което иска е неоснователен.
Жалбата е неоснователна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за собственост на имот, а допустимостта се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо.
Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила Окръжният съд – гр. Х. е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищците представят като доказателство за своето право на собственост нотариален акт за покупко-продажба, с който са придобили поземлен имот № 0* с площ 0,312 дка, в стопанския двор на село Р., а ответника не оспорва, че ползва машини и съоръжения, които се намират в същия имот, представляващи част от технологичния процес на построена мелница, за която е издадено надлежно разрешение за ползване. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, строителните съоръжения се намират в имота от датата на въвеждане в експлоатация на мелницата през 2002 г., като част от тях са трайно прикрепени към терена е като такива и представляват подобрения в чуждия имот – бетонна настилка, железобетонни фундаменти, а също навес с надстройка и пристройка. Останалите машините и съоръжения, които се намират в имота, са технологично свързани с работата на мелницата, но не са трайно прикрепени към земята, поради което няма пречка същите да бъдат отделени, освен ако при отделянето им ще се разруши целостта на главната вещ. В последния случай, строителното съоръжение също представлява подобрение в чуждия имот, тъй като следва главната вещ.
По делото липсват доказателства за дадено съгласие от настоящите или бившите собственици на имота за построяване на какъвто и да е строеж в имота, поради което не се доказа да е налице хипотезата на чл.63, ал.1 ЗС, а строителството на сгради и съоръжения, свързани с използването им се допуска само при условия и по ред, установени със Закона за устройство на територията – чл.4, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). От друга страна, според разпитаните свидетели И. , Г. и от констатациите на съдебния експерт се установява, че машините и съоръженията са разположени след издадено разрешение за ползване на през 2002 г. Следователно, в поземления имот, находящ се в стопанския двор на с. Р., придобит 2001 г. чрез търг, не е имало съществуващи обекти, мелиоративни, електроенергийни и други съоръжения и инсталации, които да ограничават правото на собственост по смисъла на чл.4, ал.4 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр.79 от 1996 г.), поради което собствениците на земята нямат задълженията да не пречат на трети лица, които ги ползват и поддържат същите. Сервитутните ограничения на правото на собственост не преминават с последващата продажба на имота от 17.03.2005 г., поради което собствениците на земята могат да защитят своето право от всяко лице, което владее или държи, без да има основание.
Възражението на процесуалния представител на ответника, че му е било дадено съгласие от бившите собственици на имота да изгражда строителни съоръжения в него са недоказани и не се подкрепят от доказателствения материал, а доводът в касационната жалба, че използването на съоръженията от дружеството не доказва фактическа власт, също е необоснован, доколкото според вещото лице технологичното обслужване на инсталациите и съоръженията е свързано с използването на по-голяма площ. Още повече, че входа и изхода на съществуващия навес в имота, ползван за съхранение на готова продукция, се осъществява изцяло през имота на ищците. Предвид изложеното и с оглед данните по делото, въззивният съд правилно е възприел фактическите обстоятелства по делото и е отхвърлил възраженията на ответната страна като неоснователни. Правото на собственост на ищците е доказано по несъмнен начин за поземлен имот № 0* с площ 0,312 дка, находящ се в стопанския двор на с. Р., община Д., област Х. , който имот се държи от ответното дружество без правно основание, поради което предявения ревандикационен иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 21.12.2007 г., по гр.д. № 485/2007 г., на Окръжен съд – гр. Х..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.