РЕШЕНИЕ
№132
гр.София, 16.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1905 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на С. А. С. и И. А. К. срещу решението на Окръжен съд – гр. В. от 01.02.2008 г., по гр.д. № 1903/2007 г., с което се отменя решение № 2* от 25.06.2007 г., по гр.д. № 4097/2006 г. на Варненски районен съд, с което е уважен предявеният от С. А. С. и И. А. К. срещу К. Д. К. и А. Х. К. ревандикационен иск за признаване правото им на собственост върху поземлен имот – лозе, с пл. № 1* по кадастралния план от 1987 г., с площ 1,000 дка, находящ се в землището на гр. В., кв.”В”, местността „В”, при граници: ПИ пл. № 1* и от две страни -път, както и за предаване на владението му на ищците, на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.
Ответникът по касационната жалба К. Д. К., чрез процесуалния си представител адвокат М, е депозирал писмено възражение, в което са оспорени доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон и претендира всички направени съдебни разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба А. Х. К. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
Окръжният съд–гр. Варна е приел, че ищците не са доказали по несъмнен начин правото си на собственост върху поземлен имот – лозе, с пл. № 1* по кадастралния план от 1987 г., с площ 1,000 дка, находящ се в землището на гр. В., кв.”В”, местността „В”, при граници: ПИ пл. № 1* и от две страни -път, поради което е отменил решението на районния съдия и е отхвърлил предявения ревандикационен иск. Направеното от ответника възражение, че правото на собственост не може да се възстанови, поради наличие на последваща разпоредителна сделка, след извършената замяна с претендирания за възстановяване имот, съдът е приел за основателно, тъй като са налице безспорни доказателства, че ответникът осъществява фактическа власт върху имота на правно основание, което е пречка да бъде осъден да предаде владението му.
За да уважи предявения иск, с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, въззивният съд е приел, че ищците основават своето право на собственост върху поземления имот с решение № 598/11.03.1999 г. на поземлена комисия – гр. В., като наследници на А. Т. А. Съдът е възприел изводите на вещото лице за идентичността на спорната реална част от бившия имот пл. № 1* от кадастралния план от 1956, заснет с пл. № 1* по плана на местността „В” от 1987 г., а по плана на новообразуваните имоти с пл. № 626.становено е, че имотът е бивша собственост на наследодателя на ищците, закупен с нотариален акт № 41 от 1932 г., но чрез замяна през 1960 г., по реда на Закона за трудовата поземлена собственост (ЗТПС), 1 дка лозе е придобит в собственост от наследниците на В. С. , за което им е издаден нотариален акт № 46/1965 г. Последвалото разпореждане с нотариален акт № 83 от 28.03.1975 г., легитимира ответника като собственик чрез дарение на същия имот, представляващ лозе от 1 дка, в землището на местността „В” и е изключение от правилото на чл.10, ал.13 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
С оглед конкретните обстоятелства по делото, решаващият състав е приел, че конкуренцията на права върху имота следва да се реши в полза на ответника, тъй като е налице изключение от правната възможност да се възстанови собствеността върху земеделска земя, която е била предмет на замяна по реда на ЗТПС (отм.), в случаите, когато е извършена разпоредителна сделка с този имот. В тази връзка, възражението на ищците за валидно възстановяване на имота от поземлената комисия е прието за неоснователно и е отхвърлено, а окръжният съд е обосновал крайните изводи на своето решение с разпоредбата на чл.18з, ал.3, пр.2 от ППЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на собствеността.
Касационната жалба на С. А. С. и И. А. К. , чрез адвокат З, срещу решението на Окръжен съд – гр. В. от 01.02.2008 г., по гр.д. № 1903/2007 г, съдържа твърдения за нарушения на материалния закон. Излагат се доводи, че правото на собственост е доказано, че е бивша собственост на техния наследодател и е идентичен с имота, който се владее от ответника – 1 дка лозе. За същия имот има влязло в сила решение на поземлената комисия, с което е възстановена собствеността, тъй като не са налице пречи за възстановяването – няма законно застрояване, по смисъла на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Имотът продължава да се владение от ответника без основание, поради което предявения ревандикационен иск следва да се уважи. Претендират се разноски по делото.
Касационната жалба е неоснователна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за собственост на имот, а допустимостта се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо.
Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила Варненският окръжен съд е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищците представят като доказателство за своето право на собственост позитивно решение на общинска поземлена комисия № 598/11.03.1999 г., за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. Т. А. , което не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като производството по издаването му е едностранно и не обвързва ответника. Въззивният съд е установил правилно и идентичността на имота, представляващ 1 дка лозе в землището на местността „В”, като е съобразил заключението на вещо лице, в което подробно са проследени заснемането и промяната в номерацията на имотите.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищците за неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е признал влязлото в сила решение за възстановяване на имота. Ищците обосновават своето право с влязло в сила решение за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ, а праводателите на ответника са легитимирани с влязло в сила решение на съда от 03.06.1960 г., с което е изменено решението на комисията по ТПС, във връзка с извършената замяна по реда на ЗТПС. По силата на това съдебно решение, праводателите на ответника са получили чрез замяна 1 дка лозе, бивша собственост на наследниците на А. А.
Правната възможност за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, които са били предоставени на трети лица чрез замяна е установена с разпоредбата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, според която притежаван преди замяната имот подлежи на възстановяване на бившите собственици или техните наследници, освен в изрично посочените от закона случаи. В конкретния случай, спорният имот е бил предмет и на последваща разпоредителна сделка с нотариален акт № 83 от 1975 г., което обстоятелство изключва приложението на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ. Без значение е дали имота е законно застроен, след като има валидно разпореждане в полза на трето лице. В този случай замяната на земеделска земя запазва действието си и не се възстановява на бившите собственици.
Необоснован е и довода на касаторите, че не са налице пречки за възстановяване на собствеността, тъй като няма данни имота да е законно застроен. Според чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, възстановява се правото на собственост върху имота, притежаван от бившия собственик преди замяната, освен в случаите когато замененият имот е застроен или има последващо разпореждане със заменения имот. Следователно, по отношение на заявения за възстановяване имот, представляващ лозе от 1 дка, в землището на местността „В”, идентичен с част от бившия имот пл. № 1* от кадастралния план от 1956, с пл. № 1* по плана от 1987 г. и по плана на новообразуваните имоти с пл. № 626, не са били налице предпоставките за възстановяване, поради запазване на правата на приобретателя.
Предвид изложеното и с оглед данните по делото въззивният съд правилно е възприел фактическите обстоятелства и е отхвърлил възраженията на ищците като неоснователни. По реда на косвения съдебен контрол, окръжният съд правилно е преценил правните последици на административния акт и не е признал реституционния ефект на решение № 598/11.03.1999 г., на поземлена комисия – гр. В..
Правото на собственост на ищците не е доказано по несъмнен начин, а поземления имот се държи от ответниците на валидно правно основание, поради което предявения ревандикационен иск е неоснователен.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 01.02.2008 г., по гр.д. № 1903/2007 г., на Окръжен съд – гр. В..
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН **********, гр. В., ул.”Т”, № 55, вх. Б, етаж3, ап.31 и И. А. К. , ЕГН **********, гр. В., кв.”В”, ул.”А”, № 28, и двамата със съдебен адрес: гр. В., бул.”В”, № 1* етаж 3, чрез адвокат З, да заплатят на К. Д. К., ЕГН ********** и А. Х. К., ЕГН **********, и двамата от гр. В., ж.к. „М”, бл.116,, вх.8, етаж 6, ап.17, разноските пред касационната инстанция в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл.64, ал.2 ГПК (отм.).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.