РЕШЕНИЕ
№ 236
гр.София, 18.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 2800 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на Е. К. П. и С. Г. П. срещу решение № 409 от 2007 г., по гр.д. № 298/2007 г., на Окръжен съд – Добрич, с което се отменя частично решение № 164 от 22.11.2006 г., по гр.д. № 97/2005 г. на Районен съд –гр. Генерал Т. и е отхвърлен предявения иск от Е. К. П. и С. Г. П. срещу В. Й. М., С. Й. Д. и З. Г. П., да се признае за установено между страните, правото им на собственост върху дворно място, с площ 9470 кв.м., находящо се в землището на село К., община Г., при граници: улица, наследници на З. С. С. , Г. М. С. , С. Й. С. и наследници на Т. Т. П. , заедно с построените в мястото полумасивна жилищна сграда, с площ 65 кв.м. и две второстепенни сгради, с площ от 40 кв.м. и 36 кв.м., на основание чл.97, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (отм.).
Ответниците по касационната жалба В. Й. М., С. Й. Д. и З. Г. П. не са подали писмен отговор и не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че ищците обосновават своето право на собственост върху застроеното дворно място в село с., община Г., чрез наследяване от общия им наследодател К, починал през 1970 г. Доводите за придобиване на имота по давност са приети за неоснователни, тъй като не се установява по отношение на останалите сънаследници, ищците да са отблъснали тяхното владение. Прието е, че правата на общия наследодател не са оспорени, а собствеността върху имота е придобита чрез наследяване от всички наследници по закон. Съдът не е възприел доводите на ищците, че в периода от 1981 г. до 2005 г., дворното място е придобито по давност само от единия син – Е. К. П. и съпругата му С. Г. П.. С оглед установените обстоятелства, окръжният съд е обосновал крайните изводи на своето решение с липсата на убедителни доказателства за демонстрираното намерение на ищците да владеят имота за себе си, поради което е отхвърлил предявения иск, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК (отм.).
Касационната жалба на И. С. М. , М. Т. С. и В. С. Великов срещу решение № 316 от 08.02.2008 г., по гр.д. № 113/2007 г., на Окръжен съд – гр. С., също съдържа твърдения за нарушения на материалния закон и необоснованост в частта, в която не е признато правото им на собственост върху общо 3/12 от наследствения имот и са отречени правата на съпруга на общия наследодател, който също е притежавал имуществени права. Претендират се съдебните разноски по делото.
Касационната жалба на Е. К. П. и С. Г. П. срещу решение № 409 от 2007 г., по гр.д. № 298/2007 г., на Окръжен съд – Добрич съдържа оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, по отношение на преценката за придобиване на имота по давност. Излагат се съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, тъй като съдът не е взел предвид, че строежът в дворното място е извършен само от тях, плащали са данъци за имота, без участието на останалите наследници, чието право да приемат наследството е погасено по давност, на основание чл.50 от Закона за наследството, в редакцията когато е открито наследството на К. П. Отделно се твърди, че имота не е бил деклариран от ответниците, поради което е придобит по давност.
Касационната жалба е неоснователна.
Добричкият окръжен съд правилно е възприел фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищците доказват своето право на собственост със записванията в регистъра на село К., на стр.130, разписните листи от кадастралния план и подадената декларация № 7 от 28.05.1963 г., според които дворното място от 9570 кв.м., находящо се в землището на село К., община Г., принадлежи на наследниците на К. П. Б. Правилно въззивният съд е установил, че имуществените права на общия наследодател са преминали чрез наследствено правоприемство в патримониума на всички наследници по закон и е отхвърлил като необосновани доводите за придобиване на спорния имот по давност.
Неоснователни са оплакванията на касаторите за неправилно приложение на материалния закон, тъй като от събраните доказателства било установено, че дворното място е обработвано и застроявано само от тях и единствено те плащали данъците за имота. Свидетелските показания на Д. , Г. , Я. и С. потвърждават, че имота е наследствен от К. П. , чийто наследници се устроили в различни населени места, но поддържането и подобрението на наследствения имот е извършвано само от ищците, без никой да оспорва правата им. Ползването на наследствения имот и извършените подобрения в него, само от единия от наследниците на общия наследодател и семейството му, но без той да противопоставя своите права на правата на останалите съсобственици, не е основание да се приеме придобиването на имота по давност, поради което изложените в този смисъл съображения правилно са отхвърлени като неоснователни. Доводите за необоснованост на доказателствените изводи на съда, по отношение на плащането на данъчни задължения за наследствения имот и липсата на имотна декларация от ответниците, също са несъстоятелни, тъй като задължението за деклариране и евентуалните публични задължения по отношение на имота не са основание за придобиване или отказ от права, а индиция за намерение да се свои имота. В този смисъл, обосновано съдът е приел, че ищците са осъществявали фактическа власт на своята наследствена част, но са били държатели на идеалните части на техните съсобственици.
Правото на собственост върху недвижим имот по давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години, според чл.79, ал.1 от ЗС. При осъществяване на фактическа власт върху наследствения имот е необходимо не само да не се оспорва упражняването на владението за определен от закона срок, за да се приеме, че то е трайно и необезпокоявано. Придобиването на право на собственост по давност е оригинерен способ, с оглед на което е необходимо да се демонстрира по отношение на всички, включително и по отношение на останалите съсобственици, намерението да се свои вещта. Въззивният съд правилно е приел, че тези обстоятелства не са установени по несъмнен начин и е отхвърлил направеното възражение за придобиване на наследствения имот по давност.
Неоснователно е и направеното от касатора възражение за изтекла давност за приемане на наследството по отменената разпоредба на чл.50 от Закона за наследството, с оглед изричната разпоредба на § 9 от ПР на ЗИД на ЗН (ДВ, бр.60 от 1992 г.).
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила, а разноските да останат в тежест на страните, както са направени от тях.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 409 от 2007 г., по гр.д. № 298/2007 г., на Окръжен съд – Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.