О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр.София, 01.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 593 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Ъ. М., Ъ. М. И. и М. Ю. И. , всички от с. Н. срещу решение № 4 от 08.01.2010 г. по гр.д. № 475/2009г. на Апелативен съд- Варна, с което се оставя в сила решение № 4 от 21.02.2009 г. по гр.д. № 218/2008 г. на Окръжен съд- Силистра, с която са уважени предявените от С. С. А. срещу Е. Ъ. М., Ъ. М. И. и М. Ю. И. искове за обезщетение за имуществени вреди за 277 лева и за неимуществени вреди в размер на 59 000 лева, на основание чл.45, ал.1, във връзка с чл.48 и 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът по жалбата С. С. А., чрез адвокат Р е подал писмен отговор, с който оспорва доводите на касаторите по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решението подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният иск е с обжалваем интерес над 1000 лева. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна и допустима.
Апелативният съд е приел, че с влязла в сила присъда по нохд № 85/2008 г. непълнолетният Е. Ъ. М. е признат за виновен, че на 16.08.2007 г. е причинил по непредпазливост тежка телесна повреда на ищеца, която е наложила ампутация на лява подбедрица. Съдът, който разглежда гражданските последици от деянието е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд по отношение на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, а с оглед на обстоятелството, че е бил непълнолетен е ангажирана отговорността е и на неговите родители. Съобразявайки причинените вреди и с оглед общоприетия критерии за справедливост апелативният съд е уважил частично предявените искове.
Касационната жалба на Е. Ъ. М., Ъ. М. И. и М. Ю. И. , всички от с. Н., чрез адвокат Е срещу решение № 4 от 08.01.2010 г. по гр.д. № 475/2009г. на Апелативен съд-Варна съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. По делото липсва изложение за основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а изложение не е направено и в самата касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна, тъй като касаторите не са формулирали материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да обуславят съдържанието на обжалваното решение, но да са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да се решават противоречиво от съдилищата и в този смисъл да са от значение точното прилагане на закона и развитието на правото. При липсата на формирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са от значение за изхода по конкретния правен спор не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като правораздавателна дейност на касационния съд е обвързана от изложените в касационната жалба доводи, но и с необходимостта да се разрешат поставени от касатора правно значими за конкретното дело въпроси. В случая не са изпълнени изискванията на закона да се посочи конкретен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода по делото, но и да е бил разрешен в противоречие със задължителни за съдилищата постановления на Пленум на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл.290 ГПК. В случая, разрешеният в обжалваното решение правен въпрос за критериите за справедливост е от значение за изхода по делото, но не е разрешен в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, поради което не обосновава основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като правните аргументи при решаването му в приложените съдебни актове не водят до различни изводи по приложението на чл.52 ЗЗД. Когато определя обезщетението за неимуществените вреди съдът взема под внимание всички обстоятелства, които довели до причиняването на вредите във всеки отделен случай. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, въз основа на установените релевантни за конкретния правен спор факти. Разяснения за критериите при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД са давани последователно от Върховния съд (ППВС № 7/1959 г., ППВС № 4/1968 г.), поради което определяне размера на обезщетението е въпрос на фактическа преценка на съда.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение правен въпрос да е от значение за изхода по делото, но и да е бил разрешен по различен начин с друго влязло в сила съдебно решение.
Повдигнатият в конкретното дело въпрос ще има значение за развитие на правото, когато е свързан с тълкуване на правната норма, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.4. Приложените съдебни решения са свързани с посочване на критериите, но не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тази връзка, правният спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото основанията за ангажиране отговорността на едно лице и на лицата, които са отговорни за неговите действия, по повод на която са настъпили вредите, както и правото на обезщетение за причинените вреди в случаите на чл.45 ЗЗД, не налагат изменение или ново тълкуване на същите въпроси с цел да се осигури точното прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4 от 08.01.2010 г. по гр.д. № 475/2009г. на Апелативен съд- Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.