О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
С. 22.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 502 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба с вх.№ 11723 от 23.11.2016г. от М. Д. П. от [населено място] против определение № 345 от 10.11.2016г. по гр.д.№ 4001/2016г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й с вх. № 4436 от 21.04.2016г. за отмяна на заповед № 478/2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по гр.д.№ 580/2011г. от РС Димитровград като процесуално недопустима. Счита постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен. Отделно – поради липса на правни знания, прави искане за предоставяне на правна помощ и прилага документи, установяващи материалното й положение.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и в срок – е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК, поради което е и редовна.
Данните по делото:
Срещу М. Д. П. е издадена заповед № 478 от 13.04.2011г. за изпълнение на парично задължение в полза на [фирма] [населено място] за сумите от 5 880лв./неизпълнено парично задължение по договор за заем/, 2 000лв./неустойка/ и 1 358лв./разноски/, въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 87 т.VІІІ рег.№ 7170 д.№ 811/6.10.2006г.
Посоченото вземане е прехвърлено с договор от 25.04.2014г. на А. А. С..
На 22.07.2014г. М. Д. П. е подала възражение на основание чл.423 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с твърдение, че заповедта не й е надлежно връчена, във връзка с което е образувано гр.д.№ 723/2014г. на ОС Хасково. Производството по същото е прекратено, а възражението оставено без разглеждане с определение № 1136 от 26.11.2014г. поради просрочие /възражението е подадена след срока по чл.423 ГПК пред вид получена призовка за доброволно изпълнение на 14.07.2011г./ Последвала е частна жалба, която е върната поради неизпълнение в срок на дадени от съда указания. Връщането е било обжалвано и отново оставено без движение с указания, които не са били изпълнение в срок, жалбата върната и определението за връщане е влязло в сила.
На 21.04.2016г. М. Д. П. е подала молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на заповед № 478/2011г. за изпълнение на парично задължение.
Молбата й е оставена без движение с указание за уточняване на правния интерес пред вид факта, че на отмяна подлежат само съдебни актове, постановени в състезателно производство, но не и заповед за изпълнение.
В отговор молителката е подала молба, с която е поискала от съда да я освободи от заплащане на държавна такса и да й предостави правна помощ. Молбата за правна помощ е оставена без уважение от районния съд, на основание чл.24 т.2 от Закона за правната помощ, с определение от 20.05.2016г. по ч.гр.д.№ 580/2011г. Отказът за предоставяне на правна помощ във връзка с подадената молба за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е потвърден по реда на инстанционния контрол с определение № 530 от 22.06.2016г. на ОС Хасково.
Със сега обжалваното определение № 345 от 10.11.2016г. по гр.д.№ 4001/2016г., състав на Върховен касационен съд е оставил без разглеждане подадената молба за отмяна поради недопустимост на искането. В мотивите е посочено, че относно заповедите за изпълнение на парично задължение законодателят е предвидил специален правен ред за защита /чл.414 ГПК-подаване на възражение и исково производство по чл.422 ГПК, възражение по чл.423 ГПК и оспорване при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по чл.424 ГПК/, който изключва приложимостта на производството за отмяна за заповедите за изпълнение, като е цитирана конкретна съдебна практика в този смисъл.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен, а повторно направеното искане за предоставяне на правна помощ за неоснователно.
За да бъде допустима подадена молба за отмяна, тя трябва да е насочена срещу влязло в сила съдебно решение, което се ползва със сила на присъдено нещо и разрешава спорен въпрос, който не може да бъде пререшаван. Заповедта за изпълнение не е съдебен акт, ползващ се със сила на присъдено нещо и за нея извънредните способи за защита по чл.303 и сл. от ГПК са неприложими. Това е така, защото законодателят е предвидил друг способи за защита, част от които молителката вече е използвала. Възраженията, с които същата е обосновала молбата си за отмяна – невъзможност за защита, тъй като заповедта за изпълнение не й е връчена /не е живяла на посочения адрес/, вече са били предмет на разглеждане в прекратеното производство гр.д.№ 723/2014г. на ОС Хасково, образувано по реда на чл.423 ГПК и възможността за повторното им разглеждане е преклудирана. Оспорването на заповедта за изпълнение поради новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства се осъществява по исков ред съгласно чл.424 ГПК, а не по реда на чл.303 ГПК
Недопустимостта на направеното от М. Д. П. искане за отмяна на издадената през 2011г. заповед за изпълнение, изключва необходимостта от повторно разглеждане и произнасяне на направеното и пред настоящия състав искане за предоставяне на правна помощ. Съгласно чл. 24 т.2 от Закона за правната помощ, независимо, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, правна помощ не се предоставя в случаи като настоящия когато „претенцията е очевидно” недопустима.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от М. Д. П. искане за предоставяне на правна помощ във връзка с подадената от нея частна жалба с вх.№ 11723 от 23.11.2016г.
П. определение № 345 от 10.11.2016г. по гр.д.№ 4001/2016г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.