О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
С. 31.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4374 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от С. Н. Д. и Г. Н. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против определение № 11986 от 19.05.2016г. по в.ч.гр.д. № 724 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 17.02.2016г. по гр.д. № 75046/2015г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска. Като счита въззивния акт за неправилен, жалбоподателите желаят да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира разноски от 1 000лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 6.10.2016г.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
В случая жалбоподателите не формулират конкретен въпрос, във връзка с който да е възможно да се провери дали е налице някое от специалните основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Независимо от това, твърдят наличие на противоречива съдебна практика, като се позоват на решение № 93 от 24.02.2004г. по гр.д.№ 482/2003г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е уважен иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Отделно развиват доводи, че изводът за недопустимост на производството е в противоречие с общата защита на правото на собственост, провъзгласена от Конституцията и закона за собствеността.
Липсата на конкретно поставен въпрос, като общо основание за допустимост, съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, изключва възможността от допускане на касационно обжалване. Доводите за неправилност и необоснованост на обжалвания акт /каквито са тези за противоречие със закона/ не могат да бъдат обсъждане преди и без да се допусне касационно обжалване.
За пълнота следва да бъде посочено, че цитираното решение № 93 от 24.02.2004г. на ІІ т.о. не може да обоснове основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като е постановено преди приемане на т.3 от ТР № 4 от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС, с която съществуващото до този момент противоречие в съдебната практика е отстранено. В. съд е мотивирал акта си с възприето в него становище, задължително за всички съдилища, че е недопустим установителен иск с правна квалификация чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е подадено заявление в срока по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявен иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ в срок до 12.05.2007г. Когато административното производство не може да започне поради изтичане на посочените срокове, липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от С. Н. Д. и Г. Н. Г. от [населено място][жк] [улица] против определение № 11986 от 19.05.2016г. по в.ч.гр.д. № 724 по описа за 2016г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.