Е Ш Е Н И Е
№ 6
С. 03.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 53091 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. Н. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 94 от 25.05.2015г. по в.гр.д. № 144 по описа за 2015г. на Пловдивски апелативен съд, в частта с която е потвърдено решение № 47 от 8.01.2015г. по гр.д.№ 1993/2014г. на Пловдивски окръжен съд като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.226 ал1. КЗ/отм./, във вр.с чл.45, чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД за разликата над присъдените 13 000лв. до претендираните 26 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта 6.12.2011г. и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения акт в обжалваната част и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска до пълния претендиран размер от 26 000лв.
В съдебно заседание страните не се явяват лично. К. се представлява от процесуален представител, който желае жалбата да бъде уважена. Претендира направените разноски, съобразно представен списък.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
Настоящият касатор /и ищец в производството/ е бил на 11години, когато е пострадал в настъпило на 6.12.2011г., около 22часа, в [населено място], пътно транспортно произшествие. Управляваният от трето за делото лице л.а. „Ауди”, в което ищецът се е возил на предната седалка, се е ударил в предпазната мантинела и подпорен бетонен стълб. Причинена му е средна телесна повреда – счупване /остеоепифизиолиза/ на лявата тибия /голямопищялна кост/ в дисталната й част, както и счупване /инфракция/ на фибуларния малеол вляво /лявата малкопищялна кост – в областта на външния глезен/, довели до трайно затруднение в движението на долен ляв крак. Вещите лица, изготвили заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, съобразно „наличните медицински данни по делото и медицинската литература” са достигнали до извод, че конкретното „счупване на костите на лявата подбедрица на Т. А.”, е причинило затруднение в движението на левия долен крайник за около два – три месеца”. Болките и страданията му са били с „обичаен характер, по-силни в първите дни след травмата, като са отминали със завършване на оздравителните процеси”, „без да останат усложнения за здравето и живота”.
Образувано е наказателно производство, срещу виновния водач на МПС, /ДП № 311/2011г./, което е прекратено, на основание чл.199 ал.1, чл.243 ал.1 т.1,вр. с чл.24 ал.1 т.9 НПК, тъй като деянието съставлява административно нарушение по ЗДвП.
С настоящият иск, ищецът претендира от застрахователя ЗК [фирма], обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания – в размер на 26 000лв. Искът е уважен до размер на 13 000лв., като въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния за наличие на 50% съпричиняване от пострадалия, който е пътувал на предната седалка, без да отговаря на изискванията на чл.137а – 137д ЗДвП, при липса на монтирана допълнителна седалка. Изводът за допуснатото нарушение на закона е обоснован с мотив, че ищецът не е установил към датата на деликта да е бил с ръст 150см. или с тегло 36кг. Съдът конкретно не е посочил в какво се изразява действието и или бездействието на пострадалия, с което той обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат.
По делото е прието заключение на техническа експертиза, вещото лице по която е посочил, че при изпълнение на изискването на чл.137а-137д ЗДвП – децата да се возят в седалки за кола с петточкови колани или бустер /автокресло/ с висок гръб до достигането на 150см. височина или 36кг. тегло, което настъпва първо, на задната седалка, „е малко вероятно да бъде причинено счупването на костите на лявата глезенна става.”
По делото не е представена медицинска документация, установяваща точният ръст и тегло на пострадалия към датата на произшествието – 6.12.2011г. Пълномощникът на ищеца е представил – амбулаторен лист с дата 17.04.2012г. /която е четири месеца след ПТП/, от който е видно, че към посочената дата Т. А. е бил с ръст 142 см. и тегло 39кг.
С определение № 661 от 21.10.2016г., ВКС е допуснал касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпрос, по който е констатирано противоречие с постановени по чл.290 ГПК решения с № 78 от 10.07.2014г. по т.д.№ 1858/2013г. на І т.о. и № 99 от 8.10.2013г. по т.д.№ 44/2012г. на ІІ т.о. и ППВС № 17 от 18.11.1963г. : Само по себе си нарушението на установени в ЗДвП правила за движение, основание ли е да се приеме съпричиняване, или правилото на чл.51 ал.2 ЗЗД изисква, по безспорен начин, да се докаже извършването на конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – налице е виновно нарушение по ЗДвП?
По така поставения въпрос, настоящият съдебен състав възприема изразеното в цитираните решения становище, съгласно което за да се намали размера на дължимото обезщетение за вреди от деликт, по правилото на чл.51 ал.2 ЗЗД, следва да са доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно е способствало за появата на вредоносния резултат. Доказването става по правилата на чл.154 ал.1 ГПК. Само по себе си – общото посочване, че са допуснати нарушения на изискванията на закона /в случая на чл.137а – 137д ЗДвП/, не е достатъчно да обоснове прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Приносът на пострадалия в настъпването на увреждането следва да е ясно установен и конкретно посочен.
Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос и горепосочените конкретни факти по делото, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен.
По делото е било безспорно, че пострадалият е бил на 11г. и че се е возил на предната седалка, обезопасен с колан. Ответникът е направил възражение, че – с оглед възрастта, теглото и височината на ищеца, същият е следвало да седи отзад, на допълнително монтирана седалка, отговаряща на изискванията, посочени в чл.137а-137д ЗДвП. Тежестта на доказване, по правилата на чл.154 ал.1 ГПК, на това дали теглото и височината на ищеца са изисквали той да бъде допълнително обезопасен, е била на ответника. Той е следвало да установи – с всички допустими доказателствени средства – конкретните обуславящи факти и действията на пострадалия, с които той е допринесъл за настъпване на вредата. Ищецът е представил доказателства, че четири месеца след произшествието, той е бил с тегло 39кг., /което е повече от 36кг./ и пред вид не дългия период от време може да се предполага, че и към датата на произшествието той е бил повече от 36 кг., което означава, че съгласно изискванията на ЗДвП, е можел да пътува на предната дясна седалка с поставен предпазен колан. При така ангажираните доказателства от страна ищеца и липса на представени доказателства от страна на ответника, установяващи основателността на направеното от него възражение, изводът на въззивния съд за наличие на хипотеза на чл.51 ал.2 ЗЗД е неправилен. Изложеното налага на основание чл.293 ал.3 ГПК отмяна на постановения въззивен акт в обжалваната част и решаване на въпроса по същество с присъждане на обезщетение в пълен размер. Налице е фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, тъй като поведението на водача на МПС е виновно и противоправно и е безспорно наличието на сключена гражданска отговорност /застрахователна полица № 1111258210160120807, валидна на деня на събитието 6.12.2011г./ с ответника ЗК [фирма], срещу когото ищецът е избрал да насочи претенцията си.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки характера и вида на причиненото увреждане, ранната възраст на пострадалия /при която, поради липса на опит, се предполага, че е налице по-трудно приемане и приспособяване към неизбежните затруднения, които едно увреждане причинява/, съпътстващите битови неудобства, които е трябвало да се търпят за период от около два – три месеца, в резултат на затрудненото движение на левия долен крайник, включително и относно учебния процес, независимо от приетото заключение, съгласно което претърпените болки и страдания са в рамките на обичайното и не се очакват усложнения, намира че справедливият размер на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди възлиза на претендираната сума от 26 000лв.
Съобразно изхода от спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 4 410лв., от които 410лв.- държавна такса /30лв.при подаване на касационната жалба и 380лв.-след допускане на касационно обжалване/ и 4 000лв. възнаграждение за един адвокат, реалното заплащане /в брой/, на които е установено с представени договори за правна защита и съдействие – съответно от 25.06.2015г.- за сумата 1 500лв.за изготвяне на касационна жалба и от 1.11.2016г. – за сумата 2 500лв.за процесуално представителство
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 94 от 25.05.2015г. по в.гр.д. № 144 по описа за 2015г. на Пловдивски апелативен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 47 от 8.01.2015г. по гр.д.№ 1993/2014г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.226 ал1. КЗ/отм./, във вр.с чл.45, чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД за разликата над присъдените 13 000лв. до претендираните 26 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА ЗК [фирма] [населено място] [улица] ЕИК[ЕИК] да заплати на Т. Н. А., ЕГН [ЕГН], непълнолетен, действащ със съгласието на своите родители и законни представители Н. Т. А. и ЕГН [ЕГН] и Г. В. А. ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], със съдебен адрес :гр.П. [улица] ет.1 ап.4, на основание чл.226 КЗ, във вр.с чл.45, чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД допълнително сумата от 13 000лв. /тринадесет хиляди лева/ над вече присъдените 13 000лв./общия размер е 26 000лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие на причинено на 6.12.2011г. пътно транспортно произшествие с л.а. „Ауди”, със сключена гражданска отговорност по полица № 1111258210160120807, ведно със законната лихва от датата на деликта 6.12.2011г. до окончателното плащане, както и сумата 4 410лв./четири хиляди, четиристотин и десет лева/, направени разноски пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :