О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
С. 23.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1042 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от [фирма] [населено място], представлявана от управителя Ш., чрез процесуалния представител адвокат А. и от Х. К. Т. от [населено място] против въззивно решение № 1408 от 3.11.2016г. по в.гр.д. № 2193 по описа за 2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1965 от 10.06.2016г. по гр.д. № 466/2016г. на Пловдивски районен съд като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ, отхвърлени са исковете по чл.225 ал.1 КТ за сумата 3 131.61лв. за периода 18.11.2015г.-18.01.2016г., по чл.225 ал.2 КТ за сумата 3 877.23лв. за периода 19.01.2016г.-17.05.2016г., ведно със законната лихва от 15.01.2016г., както и иска по чл.49 ЗЗД за сумата от 1 500лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от противоправни действия на служители на ответното дружество,изразяващи се в упражнен психически тормоз, ведно със законната лихва от 15.01.2016г. и са присъдени разноски.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение /с изключение на частта, касаеща иска по чл.49 ЗЗД, който не е предмет на обжалване и по отношение на който въззивния акт е окончателен/. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторът [фирма] формулира само един въпрос: „Какъв е минималният необходим и достатъчен срок, през който работодателят може обективно да прецени дали у работника или служителя липсват необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа?” Позовава се на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Независимо, че развива доводи за неправилност на постановения въззивен акт, поради нарушение на материалния закон при направената преценка, че работодателят не е изпълнил задължението си да мотивира заповедта за уволнение, касаторът изрично не е формулирал въпрос в тази връзка. Позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, в като представя съдебна практика по приложението на чл.328 ал.1 т.5 КТ – решение № 150 от 11.06.2015г. по гр.д.№ 5166/2014г.на ІІІ г.о.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
К. Х. К. Т. се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните два въпроса:
1. Следва ли съдът да извлича доводи за недоказаност на факта за оставяне без работа /при иск по чл.225 ал.1 КТ/ поради непредставяне на оригинал на трудова книжка за справка, при положение че по делото има заверени копия от същата? Позовава се на постановени по чл.290 ГПК решение № 132 от 11.03.2011г. по гр.д.№ 1513/2009г.на ІV г.о., № 272 от 31.05.2011г. по гр.д.№ 30/2011г.на ІV г.о., № 2 от 11.03.2013г. по гр.д.№ 435/2012г.на ІV г.о., № 360 от 19.10.2011г. по гр.д.№ 1847/2010г.на ІV г.о.
2. Каква е доказателствената стойност, как и по различен начин ли следва да се ценят като писмени доказателства за установяване на осигурителен доход – справка, изготвена от ел.система /интернет сайт/ на НОИ, достъпна с ПИК и издадена от ТП на НОИ?
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Ищецът е заемал длъжността „Настройчик, металообработващи машини с Ц.”. Уволнен е година и нещо след сключване на 28.07.2014г. на трудовия договор, със заповед № 582 от 17.11.2015г., на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ. В същата посочените липсващи качества за ефективно изпълнение на работата са: „неумение работника да извършва необходимата програмна настройка на цифрово управление на машината за работа” и „неумение да разпределя правилно и ефективно необходимото му време за изпълнение на възложената работа”, изводът за което е направен въз основа на конкретно описани три случая от 8.07.2015г., 18.08.2015г. и 1.09.2015г.
В. съд е приел за основателни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ поради липса на посочване на задачите, с които ищецът не се е справил /за случаите на 18.08.2015г. и 1.09.2015г./, поради направен извод, че срокът от четиринадесет месеца, през който е работил ищеца не е достатъчен за да се установи, че липсата на качества е трайно състояние и тъй като работодателят не е установил, нито че е предоставил на ищеца всички необходими спецификации чертежи за детайлите, нито че квалификацията му е съответствала на възлаганата му работа. Съдът е счел за недоказани исковете по чл.225 ал.1 и ал.2 КТ, поради непредставяне от ищеца на доказателства да е останал без работа /за първия иск/ и за размера на получаваното възнаграждение /за втория/.
По касационната жалба на [фирма] :
Настоящият съдебен състав намира, че по изрично поставеният от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, първо защото не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и второ, защото не е налице посоченото от касатора специално основание – въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС, включително и с цитираното от касатора решение по гр.д.№ 150 от 11.06.2015г. по гр.д.№ 5166/2014г.на ІІІ г.о. Съгласно същото – доколкото съставът на чл.328 ал.1 т.5 КТ предполага липсата на необходимите качества на работника за изпълнение на възложената работа да е трайна, работодателят е длъжен да мотивира издадената заповед за уволнение на това основание, като посочи конкретни факти. Преценката за законосъобразността й обаче се прави въз основа на конкретна преценка на всички относими обстоятелства, установени с ангажираните по делото доказателства. Именно с оглед същественото значение на установенит релеватни за конкретния случай факти – отговорът на поставеният от касатора въпрос за минимално необходимия и достатъчен срок, не може да бъде категоричен и еднозначен до степен, че да е приложим за всички възможни хипотези. Срокът, за който работодателят може обективно да прецени дали у работника или служителя липсват необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа би могъл да е различен в зависимост от вида и начина на изпълняваната работа, средствата, необходими за изпълнението й, използваните материали /или машини/, притежаваната квалификация, способът по който се работи и т.н. Следователно поставеният въпрос е фактически, а не правен и отговорът му зависи конкретна преценка на ангажираните по делото доказателства, каквато настоящият състав не може да извършва в производството по чл.288 ГПК.
Относно изложените от касатора доводи за неправилност на постановения въззивен акт, следва да се посочи следното: Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – касаторът е длъжен да формулира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Именно този въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Д. за неправилност на извода на въззивния съд, че работодателят не е посочил обстоятелствата, въз основа на които е издал заповедта си, не съставлява въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, а е основание по чл.281 ГПК, по което във фазата по допустимост, касационната инстанция не може да се произнася.
По касационната жалба на Х. К. Т.:
Настоящият съдебен състав счита, че не може да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси, касаещи разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по чл.225 ал.1 КТ и доказателствената стойност на представени справки от НОИ, тъй като същите не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, разяснени в т.1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС Съгласно същото материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая – в първия въпрос се съдържа условие / че съдът е извлякъл доводи за недоказаност на факта за оставяне без работа поради непредставяне на оригинал на трудова книжка за справка/, което не е посочено в мотивите на постановения акт. В мотивите на въззивния съд, препращащи към тези на пъроинстанционния и в мотивите на районния съд, се съдържа извод за липса на представени доказателства, т.е. изводът не е свързан с липсата на представяне на оригинал на трудовата книжка. Изводът е направен във връзка с постановеното ТР № 6 от 15.07.2014г. по т.д.№ 6/2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по – малък размер/. Доказването може да стане с всички доказателствени средства, чрез установяване на съвкупност от положителни факти. При постановено Тълкувателно решение по реда на чл.292 ГПК, представената от касатора съдебна практика, която го предхожда /и заради противоречието в която е постановено тълкувателното решение/, е ирелевантна и не може да обоснове основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Идентични са мотивите и по втория поставен от касатора въпрос, тъй като цитираните спарвки на НОИ не са формирали решаващите изводи на съда. За пълнота следва да се посочи, че правилността на извода, направен от въззивния съд за недоказаност на исковете по чл.225 ал.1 и чл.225 ал.2 КТ, не може да бъде предмет на настоящето производство.
Съдът не присъжда разноски, с оглед идентичния изход на спора и за двете подадени касационни жалби и поради липса на доказателства за реалното им извършване.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1408 от 3.11.2016г. по в.гр.д. № 2193 по описа за 2016г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :