О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
С. 19.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 808 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя П., чрез процесуалните представители адвокатите Р. и Н. против въззивно решение № 278 от 28.11.2016г. по в.гр.д. № 355 по описа за 2016г. на Варненски апелативен съд, с което изцяло е отменено решение № 57 от 13.04.2016г. по т.д.№ 291/2015г. на Окръжен съд Силистра и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] иск против Г. И. Б. за сумата 25 510.99лв., на основание чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД, получени без основание наемни плащания /ренти/ за периода 3.12.2011г.-3.12.2014г. за земеделски имот с площ от 81.766дка в землището на [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.11.2015г., както и сумата 3 913.47лв., мораторна лихва за периода 3.12.2012г.-16.11.2015г., като са присъдени съответните разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е счел предявеният иск за неоснователен, приемайки, че ответникът е получил процесните суми на годно правно основание – сключен със собственика на имота / Ц. Ж./ валиден предварителен договор за покупко-продажба от 10.01.2005г. с нотариална заверка на подписа /представен в копие, тъй като оригинала е загубен/. Счел е, че въз основа на него, ответникът е заплатил изцяло и в брой цената и е влязъл във владение на имота /чл.8/. Независимо, че поради смъртта на продавачката /в края на 2005г./, не е било възможно изпълнението на клаузата за прехвърляне по надлежният ред на имота през 2006г., съдът е приел, че ответникът е приравнен на добросъвестен владелец, който разполага с правата по чл.71 и чл.72 ЗС, в това число да се ползва от вещта и да получава добивите от нея /рентата/. По този начин той е получавал процесните суми от ищеца не на базата на прекратено със смъртта на упълномощителката пълномощно, а въз основа годно правно основание – предварителен договор, по силата на който е станал владелец на имота, поради което сумите не подлежат на връщане. Наличието на решение по друго дело /гр.д.№ 851/2015г./, с което ищецът е осъден да заплати същите суми на наследниците на Ц. Ж., въззивният съд е преценил за непротивопоставимо на ответника, пред вид неучастието му в посоченото производство като трето лице – помагач. Като ирелевантно е преценено и обстоятелството, че договорите за наем са сключвани от ищеца с ответника, действащ в качеството на пълномощник на Ц. Ж.
В изложението си касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния въпрос: 1. Наличието на договорни отношения между ответника и трето неучастващо в производството лице има ли правно значение при предявен иск по чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД, който счита, че е разрешен в противоречие с приетото в ППВС № 1 от 28.05-1979г. по гр.д.№ 1/1979г. на Пленума на ВС, както и решение № 89 от 20.06.2013г. по гр.д.№ 1184/2012г. на ІІІ г.о. Акцентира на обстоятелството, че до 2015г. не е бил запознат и не е знаел за съществуването на предварителния договор за продажба от 10.01.2005г. и че при влизане в сила на въззимвия акт ще следва да плаща една и съща сума, два пъти.
2. Следва ли въззивният съд, с оглед задълженията си по чл.12 ГПК, да обсъди доводите и аргументите на ответника и прецени всички доказателства, като постанови решението си на базата на приетите за установени факти? Позовава се на постановени по реда на чл.290 ГПК решения с № 220 от 29.09.2015г. по гр.д.№ 2314/2015г. на ІІІ г.о., № 214 от 23.03.2010г. по т.д.№ 642/2008г. на ІІ гр.о. Счита, че не са обсъдени представените съобщения от НАП, в които като получател на изплатените суми и като титуляр на наемните договори е посочена Ц. Ж. / както и в издадените РКО/, както и направените възражения срещу приетата графологическа експертиза, включително и с оглед датата на нотариалната заверка на договора.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че вместо изискуеми въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, са изложени възражения за неправилност на постановения акт и че цитираната практика е несъотносима. Твърди, че на настоящият касатор е било известно обстоятелството за наличие на сключен предварителен договор. Претендира направени разноски за отговор за адвокатско възнаграждение в размер на 1 050 лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 31.01.2017г., в който сумата е отразена като заплатена в брой.
По поставените въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото първият не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост /доколкото е конкретен, фактически, а не правен/ и тъй като и двата въпроса не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, т.е. не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Първият въпрос не е от значение за изхода на спора, защото въпросът за правното значение на наличието на договорни отношения между ответника и трето неучастващо в производството лице, при предявен иск по чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД, е въпрос за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и изисква преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая от значение не е наличието на договорни отношения между ответника и трето неучастващо в производството лице, а фактът, че – с оглед разпределението на доказателствената тежест при иска по чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че в настоящият случай, ответникът е установил наличието на правно основание за получаване на платената му от ищеца сума. Относно подлежащите на установяване обстоятелства, същото е посочено и в цитираното от касатора решение № 89 от 20.06.2013г. по гр.д.№ 1184/2012г. на ІІІ г.о. /то обаче е постановено при различна фактическа обстановка, при която съдът е приел, че не е била установена облигационна връзка между страните по делото-основание за плащането/. Следователно- касаторът, с оглед представената от него практика, не е обосновал наличие на специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият въпрос не е разрешен в противоречие с посочената от касатора практика, съгласно която въззивният съд, като съд по същество, осъществяващ правораздавателна дейност е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да обсъди в мотивите си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая въззивният съд е изпълнил посочените задължения, тъй като е обсъдил всички доказателства, като подробно е мотивирал кои възприема и кои не и въз основа на кои формира правните изводи, включително и е разгледал направените възражения срещу приетата графологическа експертиза, като е посочил защо не ги споделя. По същество касаторът оспорва правилността на правните изводи на въззивния съд, считайки че въз основа на ангажираните доказателства, те следва да са различни. В производството по чл.288 ГПК, касационната инстанция не може да осъществява контрол за правилност на постановения съдебен акт, а проверява само наличието на посочените основания за допустимост.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 050 лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 278 от 28.11.2016г. по в.гр.д. № 355 по описа за 2016г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя П., със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] вх.А ет.6 ап.11 да заплати на Г. И. Б. ЕГН [ЕГН] сумата от 1 050лв./хиляда и петдесет лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.