О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 02.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4852 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ю. у. „Н. Р.” Б., представляван от ректора Ю., чрез процесуалния представител адвокат Ю. против въззивно решение № 3531 от 4.07.2016г. по в.гр.д. № 402 по описа за 2016г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1281 от 17.02.2016г. по гр.д.№ 1402/2015г. на Благоевградски районен съд като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени разноски.
Като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните два формулирани въпроси: 1. При установено диспозитивно начало, какъв е обхвата на съдебен контрол по въпроса за съразмерността на наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение. Въпросът се поставя във връзка с изложен довод, че съдът е разсъждавал по ненаведени в исковата молба обстоятелства /че поведението на ищцата не е компрометирало интересите на студентите, че не са настъпили вреди от установеното неизпълнение на трудови задължения и липса на неблагоприятни последици за работодателя/, във връзка с което се поставя и въпрос за вероятна недопустимост на постановения акт, поради противоречие с установения в чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало. Позовава се на постановени по чл.290 ГПК решения № 555 от 9.02.2012г., по гр.д.№ 1224/2010г. на ІV г.о., № 389 от 13.05.2015г., по гр.д.№ 6626/2013г. на ІV г.о., № 271 от 6.01.2015г., по гр.д.№ 2853/2014г. на І г.о. и 2. За критериите по чл.189 КТ, по които се преценя тежестта на извършено нарушение, който счита че е разрешен от въззивния съд в противоречие на установената практика с решения № 334 от 23.10.2012г., по гр.д.№ 242/2012г. на ІІІ г.о., № 163 от 13.06.2012г., по гр.д.№ 564/2011г. на ІV г.о., № 75 от 10.06.2015г., по гр.д.№ 5735/2014г. и № 2 от 26.02.2016г. по гр.д.№ 3546/2015г. на ІІІ г.о., съгласно които закъснението, преждевременното напускане на работа и неуплътняването на работното време са съществени нарушения.
На основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът поставя въпросите: 3.След като съдът по свой почин спира производството по делото до приключване на друго, между същите страни поради преюдициалност на спора, следва ли служебно да приложи постановеното по този спор решение? /Въпросът се поставя във връзка с неуважено от възззивната инстанция искане за прилагане в цялост на гр.д.№ 456/2015г., до приключване на което е било спряно настоящето производство, по което е постановено решението за отмяна на наложеното на ищцата наказание „предупреждение за уволнение” за извършени през 2014г. сходни нарушения на трудовата дисциплина поради несъразмерност на наказанието/ и 4. Следва ли съдът при постановяване на решението си да съобрази и нарушенията, за които преди това е налагано дисциплинарно наказание /в случая „предупреждение за уволнение”/, независимо че то е било отменено поради несъразмерност?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. От своя страна се позова на постановени по чл.290 ГПК решения с № 305 от 1.06.2010г. по гр.д. № 620/2009г. на ІІІ г.о. и № 334 от 22.11.2012г. по гр.д. № 242/2012г. на ІІІ г.о. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък, в размер на 1 200лв., реалното извършване на които удостоверява с представени пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 23.08.2016г. за правна защита и съдействие и платежно нареждане за извършен превод на сумата 1 197.50лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Независимо че работодателят е установил извършването на посочените в заповедта за уволнение нарушения от страна на ищцата – която като „Главен асистент, доктор, английски език” в катедра „Международно право и международни отношения” в Ю. „Н. Р.” е допуснала „закъснение за работа на 4.05.2015г. с 10мин.”за възложени й учебни занятия, преждевременно е напуснала „работа на 4.05.2015г. от 17.30 до 18.15 часа при утвърден график от 16.30 до 18.15 часа” и не е уплътнила работното си време на 4.05.2015г.” при утвърден график от 16.30 до 18.15 часа, провела занятия със студенти за времето от 16.42 до 16.48 часа и от 16.52 до 17.05часа/отчетено време от видеокамерите за наблюдение/, след което освободила студентите – въззивният съд /подобно на първата инстанция/ е преценил извършеното на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ уволнение за незаконно поради несъразмерност на наложеното наказание. Ръководил се е от цитирана от него съдебна практика, съгласно която – при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание, съдът служебно следва да осъществи контрол за съответствие на наказанието на извършеното нарушение. В този смисъл е изследвал дали нарушенията са довели до засягане на учебния процес и конкретно причинените последици, след цялостна преценка на всички установени по делото обстоятелства, свързани с възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, поведението на служителя, субективното му отношение към неизпълнението и дадените обяснения, с които се дават пояснения за причините, довели до извършване на посочените нарушения. В мотивите си, въззивният съд е разграничил отделните нарушения и ги обсъдил поотделно. Съобразил е и обстоятелството, че на ищцата вече е било наложено наказание „забележка” със заповед № 142 от 10.07.2014г. Не е отчел наложеното наказание. „предупреждение за уволнение”,със заповед № 8 от 15.01.2015г., тъй като последната е била отменена.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице нито едно от посочените специални основания за допустимост, а третият от тях, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на съда и не е от значение за изхода на спора, не отговаря и на изискванията за общо основание.
Решаващият извод на съда, предопределил изхода от спора е за липсата на съответствие между наложеното наказание и извършеното нарушение. В този смисъл първите два поставени от касатора въпроси за обхвата на съдебен контрол по чл.189 КТ, отговарят на изискванията за общо основание, но за тях не е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.3 КТ, в смисъла разяснен в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, защото е налице трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно същата /включително и съгласно цитираните от касатора решения/ – дали едно нарушение на трудовата дисциплина е „тежко” и съответната степен на тежест, се преценя въз основа на всички установени обстоятелства по делото във връзка с извършването им. Конкретните критерии са изброени в чл.189 КТ примерно. Преценката е конкретна /за всеки отделен случай тя е различна, защото се формира на базата на различни установени по делото обстоятелства/ и окончателният извод на съда зависи от спецификата на случая. Доказателствената тежест е върху работодателя. Доколкото, конкретно в хипотезата на чл.189 КТ, съдът дължи преценка на всички установени по делото факти, неоснователно е възражението, че съдът е разсъждавал по ненаведени в исковата молба обстоятелства, във връзка с което е поставен въпрос за вероятна недопустимост на постановения акт. За нарушение на диспозитивното начало може да се мисли само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на търсената защита. В случая подобно нарушение няма, защото именно с оглед заявения предмет на спора, в хода на задължителната си преценка за съответствие между наказание и нарушение, съдът е бил длъжен да изложи кои обстоятелства счита за установени и да ги оцени. /За пълнота следва да се посочи, че правилността на тази оценка, не може да бъде контролирана в настоящето производство по чл.288 ГПК/.
Поставеният от касатора въпрос трети е ирелевантен, защото касае прилагане на доказателства по делото, а обсъждането на доказателствата е въпрос, по който настоящият съдебен състав не може да се произнася в производството по допустимост / вж. т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Четвъртият поставен въпрос, касаещ възможността съдът да се позове на нарушение, което е отменено, е разрешен еднозначно и трайно от съдебната практика. Отмененото – по реда на обжалването – нарушение се счита за неизвършено,поради което за съда не съществува възможност да го съобрази.
С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 197.50лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3531 от 4.07.2016г. по в.гр.д. № 402 по описа за 2016г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ю. у. „Н. Р.” Б., представляван от ректора Ю., с адрес: [населено място] [улица] ет.1 да заплати на М. М. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.А ет.2 сумата от 1 197.50лв. /хиляда сто деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.