О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
С. 23.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4680 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. В. Р. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 882 от 29.06.2016г. по в.гр.д. № 972 по описа за 2016г. на Варненски окръжен съд, с което потвърдено решение № 694 от 12.03.2016г. по гр.д. № 5182/2015г. на Варненски районен съд като са прогласени за нищожни на основание чл.26 ал.2, във вр.с чл.17 ал.1 ЗЗД: договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 163, т.ІІІ, рег.№ 13238, д.№ 552/2004г. на нот.В.П., рег. №205, с която ищецът продава на първата ответница дворно място с площ от 840кв.м., находящо се в [населено място], представляващо имот пл. № 259 в кв.17, от които 265 кв.м. са включени в УПИ ІІІ-259, 570 кв.м. са включени в УПИ І-общ. и 5кв.м. са включени в УПИ ІІ-общ., ведно с построените в дворното място жилищна сграда и второстепенна постройка и договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 161, т.ІІ, рег.№ 3580, д.№ 380/2012г. на нот.В.П., рег. №205, с която ищецът продава на първата ответница нива от 0.191дка, представляваща имот № 001259, местност ”Б.”, ІІІ категория земя и нива от 0.840дка, представляваща имот № 00780, местност ”Б.”, ІІІ категория земя и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е възприел извода на първоинстанционния за нищожност на процесните два договора за покупко-продажба като привидни, прикриващи дарение в полза на първата ответница, въз основа на представените два броя писмени документи – декларации от 23.11.2004г. и от 9.11.2012г., всяка от които съдът е ценил като обратно писмо за всяка от отделните сделки и гласни доказателства, преценени съобразно нормата на чл.217 ГПК. Относно представената от втория ответник декларация от 29.07.2015г. /подписана от ищеца след предявяване на иска/, съдът е приел, че поради липса в нея на изявление за действителната воля на продавача, същата не може да бъде ценена като обратен документ /няма изразена воля относно съществения белег на продажбата – цената/. Решаващите мотиви на съда са, че ищецът, при условията на пълно и главно доказване, е установил привидност на процесните сделки – страните не са имали намерение да бъдат обвързани от посоченото договорно правоотношение и не са желаели настъпване на последиците на продажбата, волята им е била за дарение, като така установеният прикрит договор е действителен, сключен е при спазване на необходимата форма и следва да бъде зачетен. В. съд е счел за недоказано твърдението на ответника за възмездност на сделките с оглед постигната договорка за ремонт на къщата, издръжка и гледане на прехвърлителя.
При тези мотиви, касаторът представя две изложения /като изрично формулираните въпроси на касатора са във второто/ и желае да се допусне касационно обжалване на въззивния акт на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК въз основа на следните въпроси:
1. За евентуална нищожност на въззивния акт поради общите основания за нищожност по ЗЗД поради водене на симулативен процес в противоречие със забраната за злоупотреба с права. Позовава се на ТР № 106 от 7.09.1964г. по гр.д.№ 76/64г. на ОСГК.
2. За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страната, както и да съблюдава изискванията на чл.235 ал.2 и ал.3 и чл.12 ГПК, по който се позовава на противоречие с постановени решения /които не представя/ с № 13 от 2.02.2016г. по гр.д.№ 4287/2015г. на ІV гр.о., № 3 от 15.03.2016г. по гр.д.№ 2526/2015г. на ІІІ гр.о., № 5 от 5.02.2016г. по т.д.№ 3583/2014г. на ІІ т.о., № 68 от 22.02.2012г. по гр.д.№ 748/2011г., както и решение № 2879 от 16.Х.1968г. по гр.д.№ 2524/68г.на ІІ г.о. без задължителен характер. Въпросът се поставя във връзка с твърдение, че не е обсъдена представената от него декларацията от 29.07.2015г. В тази поредност следва се включат и поставените въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди направеното от страната признание за неизгоден за нея факт по правилото на чл.175 ГПК, съгласно приетото в решение № 3 от 15.03.2016г. по гр.д.№ 2526/2015г. на ІІІ гр.о. и за доказателствената сила на частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съгласно приетото в решения № 197 от 23.12.2014г. по гр.д.№ 7364/2013г. и № 173 от 15.07.2013г. по гр.д.№ 1131/2012г.
3. Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната и на нейния представител при наличие на препятствие за което страната не може да отговаря? Позовава на решение № 157 от 30.03.2012г. по гр.д.№ 209/2011г. на І гр.о.
4. За обвързаността на необходимите другари от признавана само от единия симулация при наличие на подписано само от единия обратно писмо, който въпрос касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решения № 91 от 13.07.2011г. по гр.д.№ 2969/2008г. на І гр.о.и № 464 от 16.06.2010г. по гр.д.№ 1069/2009г. на І гр.о
5. За обема на доказване при привидност, по който се позовава/без да представя/на решение № 61 от 1.03.2016г. по гр.д.№ 4578/2015г. на ІV гр.о.
Настоящият съдебен състав, като съобрази материалите по делото, постановеният въззивен акт и гореописаните поставени от касатора въпроси, които счита, че отговарят на изискванията за общо основание /без третия/, намира че по тях не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на специално основание. Съображенията :
Посочените от касатора основания не обосновават нищожност на постановения въззивен акт, тъй като в случая – симулативност на процеса не е установявана /само се твърди/, а нищожно може да е съдебно решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление, което е постановено от незаконен състав, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е обективирано в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена, поради абсолютна неразбираемост, какъвто очевидно настоящия случай не е. Цитираното ТР № 106 от 7.09.1964г. по гр.д.№ 76/64г. на ОСГК освен че не се ползва със задължителна сила /съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1 /2009г.на ОСГТК на ВКС/, още е и неприложимо като третиращо различна от настоящата хипотеза /водене на симулативен процес между бивши съпрузи/.
По вторият въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, защото същият не е разрешен в противоречие с цитираната практика. Принципните постановки, изведени в дадените отговори на въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване в посочените от касатора решения по чл.290 ГПК, са съобразени от въззивния съд. Същият подробно е посочил кои обстоятелства приема за установени и въз основа на тях е извел правните си изводи, като е отчел и фактите, настъпили след предявяване на иска, обсъждайки представената от ответника декларацията от 29.07.2015г.Това дава основание на настоящия състав да приеме, че изискванията на чл.235 ал.2 и ал.3 и чл.12 ГПК са съобразени, като видно от горепосочените мотиви на въззивния съд,той е съобразил и направеното от страната в същата декларация признание за неизгоден за нея факт, което по правилото на чл.175 ГПК е ценено съобразно всички обстоятелства по делото и съобразно правилата за доказателствената сила на частните документи, подписани от лицата, които са ги издали. Всъщност касаторът оспорва изведените от въззивния съд правни изводи, от които е останал недоволен. Те обаче не подлежат на проверка и промяна в настоящето производство, което има за предмет само преценка за наличие на някое от посочените от касатора специални основания за допустимост. В този смисъл, третият поставен от касатора въпрос, касаещ твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение – не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1 /2009г.на ОСГТК на ВКС – материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извършва едва и само ако той бъде допуснат до касационно обжалване.
По четвъртия поставен въпрос не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В представената практика, постановена по идентичен въпрос, се приема че обвързващата сила на обратният документ, който е подписан само от един от съпрузите по отношение на неподписалия го съпруг не е задължителна /аргумент от чл.173 ГПК, съгласно който когато фактическите твърдения на другарите относно общия факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото/. В случая – въззивният съд в мотивите си, изрично е изходил от обстоятелството, че първият ответник признава симулативния характер на процесните сделки, а вторият /негов съпруг/ го оспорва. Именно противоречивите становища на двамата ответници са станали причина съдът да обсъди освен писмените и всички ангажирани гласни доказателства, въз основа на които е направил окончателния си извод. В този смисъл, в случая – установената задължителна практика е съобразена – правният извод на съда е изведен след преценка на всички приети за установени обстоятелства по делото.
Относно петият поставен въпрос – следва да се посочи, че посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, тъй като решение № 61 от 1.03.2016г. по гр.д.№ 4578/2015г. на ІV гр. е несъотносимо – не е постановено по поставения от касатора въпрос /за обема на доказване при привидност/, а е по друг въпрос относно знанието за увреждане като предпоставка за уважаване на иск по чл.135 ЗЗД /вж. т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1 /2009г.на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 882 от 29.06.2016г. по в.гр.д. № 972 по описа за 2016г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :