О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 02.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4958 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. С. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 5288 от 22.06.2016г. по в.гр.д. № 4286 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.02.2016г. по гр.д.№ 48235/2015г. на Софийски районен съд като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени разноски.
Касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но независимо, че представя подробни касационна жалба и изложение и сочи практика на ВКС, не формулира конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на дадените разяснения за посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В представеното изложение касаторът е посочил, че „се касае до нарушаване на основни принципи на правото и незачитане на правилата за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя”. Твърди, че постановеният въззивен акт е немотивиран и желае съдът да „вземе отношение относно приложението на чл.328 КТ при наличието на ограниченията по чл.333 КТ”. Касаторът изразява несъгласието си с извода на въззивния съд, че предвидената в чл.333 КТ закрила при уволнение не намира приложение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.2 КТ, защото счита, че отношението на двете норми е като специална /чл.333 КТ/ към обща /чл.328 ал.2 КТ/. Счита че приложението на специалната норма може да бъде изключено само в изрично предвидените в закона случаи, каквито единствено са хипотезите на чл.339а КТ и чл.334 ал.2 КТ.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Ответната страна претендира направени разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Въззивният съд е счел за законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение, на основание чл.328 ал.2 КТ, поради наличие на изискуемите се предпоставки: длъжността на уволнения е ръководна /ищецът от 11.03.2014г. е заемал длъжността „Ръководител район”ІІ к. в Локомотивно депо София-район „П.” към ППР София при „Б.-Пътнически превози”/, налице е договор за управление с конкретно поставена бизнес задача и разработена бизнес програма /сключен на основание чл.141 ал.7 ТЗ въз основа на решение, взето на проведено на 12.11.2014г. заседание от Съвета на директорите за избор на нов управител на дружеството/ и е спазен изискуемия се девет месечен срок. Възражението на ищеца за наличие на основания по чл.333 ал.1 т.3 и т.4 КТ /страда от заболяване, предвидено в специалната Наредба и е започнал ползването на отпуск/, въззивният съд не е обсъждал подробно, като общо е посочил, че посочената закрила е неприложима за процесното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Имайки пред вид изложеното, пред вид липсата на конкретно поставен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде допуснато касационно обжалване. Съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, защото противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна и е възможно да се вложи различно съдържание от желаното от жалбоподателя.
За пълнота следва да се посочи, че в производството по чл.288 ГПК, съдът не извършва проверка за правилност, не проверява основанията по чл.281 ГПК, поради което не може да се произнася по възражения за липса на изложени мотиви и за нарушаване на основни принципи на правото и незачитане на правилата за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Проверката е само за наличие на общо и някое от изчрепателно изброените в чл.280 ал.1 основания за допустимост.
Относно закрилата при уволнение по чл.333 КТ, в практика няма спор, че тя е регламентирана с императивни норми, уредбата е специална /не обща/ и закрилата не се прилага за всички основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а само за изчерпателно посочените в закона основания – шест от петнайсетте основания за уволнение с предизвестие по чл.328 ал.1 КТ и едно от деветте основания за уволнение без предизвестие по чл.330 КТ. При изчерпателното изброяване – основанието по чл.328 ал.2 КТ не е посочено. Обяснението може да бъде изведено от спецификата на посоченото основание, което цели да осигури възможност на новия управител да сформира подходящ екип, който да осигури ефективното изпълнение на определената програма за управление.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3, във връзка с ал.8 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 50лв., определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, с оглед предмета на делото.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5288 от 22.06.2016г. по в.гр.д. № 4286 по описа за 2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. С. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.303 вх.А ет.14 ап.64 да заплати на „Б.-Пътнически превози” ЕИК[ЕИК] с адрес на управление [населено място] 1080, [улица], представлявано от управителя К. сумата от 50лв. /петдесет лева/, разноски за юрисконсулско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.