О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
С. 28.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5251 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ДФ „Земеделие” [населено място], представлявано от изпълнителния директор, чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. против въззивно решение № 7158 от 21.09.2016г. по в.гр.д. № 8454 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.02.2016г. по гр.д.№ 42460/2015г. на Районен съд София като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3, във вр.с чл.225 ал.1 КТ и са присъдени разноски.
Като се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК касаторът поставя въпроса: „Може ли трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, да бъде прекратено на основание чл.338 КТ, когато по силата на закона /визира се Закон за подпомагане на земеделските производители, наричан по-долу З./, към момента на прекратяване на правоотношението, същото вече е преобразувано в изборно? Позовава се на постановено – във връзка с отмененото като незаконосъобразно предходно уволнение на ищеца – решение № 334 от 31.05.2010г. по гр.д.№ 539/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който първо се оспорва нейната допустимост. Счита, че поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а цитираното решение на ВКС не обуславя приложението на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На второ място, ответникът оспорва и основателността на подадената касационна жалба, като развива подробни доводи. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., реално извършване на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие от 28.11.2016г., в който изрично е записано че посочената сума е платена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:
В. съд е преценил като незаконосъобразно настоящето, повторно извършено на основание чл.338 КТ уволнение на ищеца, заемал длъжността „Заместник изпълнителен директор” на ДФ „Земеделие” по силата на безсрочен трудов договор № 519 от 9.11.2001г., със следните мотиви: Ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца след като съдът е постановил с влязло в сила на 31.05.2010г. съдебно решение, същият да бъде възстановен на заеманата преди извършеното през 2006г. уволнение длъжност. След като ищецът е получил на 8.05.2015г. съобщението по чл.345 КТ, е направил искане с вх.№ 02-6500 на 18.05.2015г. за възстановяване. Изричен отговор не е последвал. Вместо това – ищецът е видял на официалния сайт на ДФ „Земеделие”, че са обявени следните решения на Управителния съвет, взети на заседание, проведено на 25.05.2010г.: 1. Променен е юридическия факт на възникване на трудовото правоотношение на ищеца К. М. Н. от трудов договор в избор, 2. на основание чл.19 ал.1 т.2,изр.2 З. и чл.6 ал.2 т.2, изр.2 от У. правилник на ДФ „Земеделие” К. М. Н. е избран за „Заместник изпълнителен директор” и 3. на основание чл.338 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, като е освободен от заемането на посочената длъжност/решения по т.4.1, 4.2 и 4.3
В. съд е посочил, че с уважаване на иска по чл.344 ал.1 и ал.2 КТ трудовото правоотношение се възстановява такова, каквото е било преди уволнението В случая – към датата на проведеното заседание на УС – 25.05.2010г. ищецът е заемал длъжността по силата на трудов договор, сключен по общия ред. Междувременно – по силата на закона / чл.19 ал.1 т.2,изр.2 З./ тя е била обявена за заемане въз основа на избор. Това е налагало УС – като компетентен орган – да проведе по правилата на чл.83 и сл. /раздел трети на глава пета/ КТ избор. Само след постъпване на надлежно избрания служител, може да бъде прекратен трудовия договор със заварения служител на основание чл.325 т.8 КТ. Процесното основание по чл.338 КТ е неприложимо в конкретния случай, защото не е налице валидно възникнало въз основа на избор трудово правоотношение. Управителният съвет не може да трансформира възникнало по силата на трудов договор правоотношение в такова чрез избор и не може да избира лице /в случая ищеца/ без то да изрази съгласие /чл.84 ал.3 КТ/.
Имайки пред вид изложеното до тук, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като същият не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, по смисъла разяснен в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос съставлява годно обощо основание за допустимост само ако е от значение за изхода по конкретното дело и е свързан с решаващите мотиви на съда. В случая поставеният от касатора въпрос не е такъв, защото в съдържанието си съдържа условие, което не отговаря на приетите за установени от съда факти по делото, а именно, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, възникналото въз основа на трудов договор правоотношение, по силата на закона, е преобразувано в изборно. Установеното по делото е точно обратното – че не е допустимо УС да трансформира възникнало по силата на трудов договор правоотношение в такова чрез избор, а още по-малко е допустимо УС да осъществява избор на лице без спазване на законоустановената процедура и без изразено от лицето съгласие. Съгласно чл.338 КТ – без предизвестие от съответното изборно тяло може да прекратено само трудово правоотношение възникнало от избор, а в конкретния случай такова не е налице. Въпросът за възможността за трансформиране по силата на закона на възникнало по трудов договор, в трудово правоотношение чрез избор е разрешен в установената по реда чл.290 ГПК съдебната практика с постановеното решение № 334 от 31.05.2010г. по гр.д.№ 539/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС, която установена съдебна практика е изцяло съобразена от въззивния съд.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в тежест на касатора, следва да бъдат присъдени установените като реално направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не е налице надлежно основание по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7158 от 21.09.2016г. по в.гр.д. № 8454 по описа за 2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие” [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор да заплати на К. М. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] бл.303 ап.18 сумата от 1 000лв./хиляда лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.