О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
С. 13.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3841по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Х. Г. от [населено място] против въззивно решение № 112 от 4.05.2016г. по в.гр.д. № 109 по описа за 2016г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 121 от 15.12.2015г. по гр.д.№ 88/2014г. на Тервелски районен съд, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ.
Като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторката поставя въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценка законовите критерии по чл.329 КТ за подбор, които счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 103 от 11.05.2012г. по гр.д.№ 243/2011г. на ІІІ г.о. и № 28 от 30.01.2012г. по гр.д.№ 461/2011г. на ІV г.о. Според доводите на касаторката, изложени в подадената касационна жалба – основание за поставяне на въпроса за критериите по чл.329 КТ й дават следните нейни твърдения: 1.избраните от работодателя критерии водят до необективно оценяване /например за професионален опит е получила 3т., които отговарят на 4г. прослужено време, при налично от 4г.7м. Спечелилият кандидат е получил 4т., без да са представени доказателства за неговия стаж/, 2.Същевременно – в оценяването не са включени критерии, по които ищцата би получила повече точки, например „взаимоотношения с магистрати, колеги и граждани”, 3. Поставените оценки са необективни по критерия 2.3 „качество, срочност при изпълнение на поставените задачи”, 4. Подборът е субективен, защото не са определени точки за въведените критерии и предварително не е зададен механизма за поставянето им и 5. Не са представени доказателства за ниво на изпълнение на възложената съгласно длъжностната характеристика работа.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Ищцата е заемала една от трите длъжности „съдебен помощник” в ОС Силистра. Със заповед № 388 от 30.10.2013г. на председателя е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 изр.2 КТ. Оспорила е уволнението си с два довода – за липса на реално извършено съкращаване в щата и незаконосъобразен подбор. Последният е оспорила общо, без гореизложените конкретни доводи, които понастоящем се излагат в подадената касационна жалба.
В. съд е приел предявените искове за неоснователни с мотиви за реално осъществено съкращаване в щата при проведен подбор в съответствие с изискванията на чл.329 КТ – по зададени в интерес на работата критерии от работодателя: професионален опит и последна годишна оценка, с които обективно е определен служителят, който има по-висока квалификация и работи по-добре.
При тези данни, поставеният от касаторката въпрос е от значение за изхода на спора и отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. По него обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената с ТР № 3 от 16.01.2012г. по т.д.№ 3/2011г. на ОСГК на ВКС практика, съобразена и в цитираните от косатора решения. Съгласно същата – доколкото законоустановените критерии по чл.329 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение – преценката на работодателя подлежи на съдебен контрол при спор. Отразените в протокола за подбор обстоятелства подлежат пълно доказване от страна на работодателя – чрез всички доказателствени средства – само при оспорване от страна на работника или служителя. Обхватът на съдебния контрол зависи от наведените от оспорващият подбора доводи. Например – при случай като настоящия, при който в исковата молба е направено само общо оспорване, без конкретни доводи в какво се изразява допуснатото нарушение на изискването на работа да остане този, който е с по-висока квалификация и работи по-добре, не се налага работодателят да представя допълнителни доказателства освен преписката, въз основа на която е извършен подбора – заповед за формиране на комисия, тежест на отделните показатели, включени в критериите за оценка на служителите, методология за извършване на подбора, атестационни формуляри, окончателен протокол. Съответно – при евентуално наличие на довод в исковата молба, сходен с този, които несвоевременно е направен пред касационна инстанция – за необективно оценяване по един от зададените критерии „професионален опит”, разпределението на доказателствената тежест по отношение на работодателя щеше да е различно и съответно различен щеше да бъде обхвата на съдебния контрол.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 4.05.2016г. по в.гр.д. № 109 по описа за 2016г. на Добрички окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :