О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
С. 28.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1195 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Р. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 1514 от 15.07.2016г. по в.гр.д. № 4449/2015г. на Апелативен съд С., с което е отменено решение от 20.06.2015г. по гр.д.№ 978/2015г. на Софийски градски съд в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена, на основание чл.2 ал.1 т.3 З. да заплати обезщетение за разликата над 3 000лв. до 6 400лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за посочената разлика, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.201 НК, като в останалата отхвърлителна част решението е потвърдено.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г., т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г. и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ по въпрос, касаещ начина за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и по-специално относно необходимостта да бъде направена задължителна преценка на всички конкретно установени обстоятелства при съобразяване на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Според касатора, в мотивите на въззивния съд не са били обсъдени следните релевантни обстоятелства: 1. фактът, че в мотивите на постановената оправдателна присъда е прието, че липсват доказателства дори и за косвена връзка на ищеца с деянието, за извършването на което е обвинен, 2. установеният с гласни доказателства факт, че ищецът се е тревожел не само за себе си, но и за съпругата си, която по време на производството е била бременна, поради което е изпитвал засилено чувство на вина, считайки, че именно поведението му е причинило установените усложнения в бременността й, довели до необходимост от постъпване в болница, 3. фактът, че вторият син на ищеца се е родил в хода на производството и последното го е възпрепятствал да изживее пълноценно този важен и неповторим момент от живота му, 4. съдът не е отчел и че заради наказателното преследване ищецът не е могъл да изпълнява в пълна степен професионалните си ангажименти, поради което е пострадал не само личния живот, но и колегиалните му отношения, 5.не е отчетено, че вредите са могли да бъдат по-малки, ако след първоинстанционната оправдателна присъда не е бил подаден протест.
Срещу подадената от Софийска апелативна прокуратура касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че периодът на разследване е съвпаднал с втората бременност на съпругата на ищеца, семейството било материално затруднено, включително и заради необходимостта от пътуване до Р., където се гледало делото, фактът че след като отсъствието на ищеца от работа заради участие в производството е станало причина колегите от местоработата му да разберат, че е обвиняем, те променили в негативен план отношението си към него, наказателното производство станало причина семейството да редуцира контактите си, а ищецът се затворил в себе си, изцяло променил поведението си и станал необщителен. Относно видът на конкретно повдигнатите обвинения/ищецът е бил привлечен като обвиняем за деяние по чл.201 НК, извършено на 23.12.2010г.- присвоил чужда движима вещ – 40л. дизелово гориво на стойност 93.99лв. и на 26.12.2010г.- присвоил чужда движима вещ -85.42л. дизелово гориво на стойност 205.01лв./, спецификата на вида и характера на деянията, наложената мярка за неотклонение /подписка/ и продължителността на производството /около три години от 5.10.2011г.,когато разследващ полицай от 05 РПУ е повдигнал обвинение по пр.пр.№ 6833/2010г.на СРП, ДП № ЗМ 15299/2010г. до 26.03.2014г., когато е влязла в сила постановената по н.о.х.д. № 96682012 на СРС оправдателна присъда/, въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния.
При тези мотиви, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение, независимо, че е свързан с решаващите мотиви на съда, не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в подадената жалба. В горепосочената практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно горецитираното Постановление №4 от 23.12.1968г. – всеки отделен случай е специфичен, дължимата преценка е индивидуална, тъй като във всеки случай обстоятелствата, които се отчитат са различни. В конкретния случай въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил всички релевантни обстоятелства, включително и тези, на които касаторът е акцентирал /наличието на постановена оправдателна присъда, че периодът на разследване е съвпаднал с втората бременност на съпругата на ищеца и че воденото наказателно производство се е отразило на професионалните му ангажименти/ и съобразно тях е оценил конкретно засегнатите блага и тяхната стойност за притежателя им. Преценката, за която касаторът настоява – дали съвпадението с втората бременност на съпругата на ищеца, е причинило засилено чувство на вина, доколко са били засегнати личния живот и колегиалните отношения на ищеца, какви биха били неимуществените вреди при липса на протест и какви биха били последиците при подробно обсъждане на постановените мотиви в оправдателната присъда – не може да бъде извършена в настоящето производство по допустимост, в което се проверява само наличието на някои от изчерпателно посочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Поставените от касатора въпроси, изискват преценка по съществото на спора, свързани са с обсъждане на ангажираните по делото доказателства и като такива не могат да са предмет на разглеждане /вж.т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касаторите специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1514 от 15.07.2016г. по в.гр.д. № 4449/2015г. на Апелативен съд С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.