О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
С. 27.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4161 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма], представлявано от управителя М. и от Е. А. М., чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 116 от 16.06.2016г. по в.гр.д. № 201/2016г. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 1704 от 2.11.2015г. по гр.д.№ 3493/2014г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която са съдени солидарно да заплатят на М. Г. Н. сумата от 63 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на Е. А. М. при изпълнение на възложена му от работодателя [фирма] работа, на 3.12.2013г. в землището на [населено място], ведно със законната лихва, считано от 3.12.2013г. и са присъдени разноски.
К. се позовават на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, по който счита, че въззивният акт противоречи на т.ІІ ППВС № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС и решение № 390 от 8.01.2013г. по в.гр.д.№ 920/2011г. на ІV г.о. Според касатора в случая съдът не е съобразил следните релевантни обстоятелства: възрастта на пострадалата, нейното обществено положение, продължителността и интензитета на негативните душевни преживявания, включително настъпилите в страната промени в обществено- икономически план, каквито са указанията, дадени в решения № 1599 от 22.06.2005г. по гр.д.№ 876/2004г. на ІV г.о., без задължителен характер,№ 749 от 5.12.2008г. по т.д.№ 387/2008г. на ІІ т.о. и № 124 от 11.11.2010г. по т.д.№ 708/2009г. на ІІ т.о.
Отделно счита, че въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди се разрешава противоречиво от съдилищата, във връзка с което представя решения № 107 от 15.01.2015г. по в.гр.д.№ 2631/2014г. и № 1900 от 11.11.2014г. по в.гр.д.№ 1975/2014г., двете на ОС Пловдив, които не съдържат отбелязване, че са влезли в сила.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от М. Г. Н.,чрез процесуалния й представител, с който се оспорват допустимостта и основателността на жалбата. Също се позовава на съдебна практика. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 600лв., реалното извършване на които се установява с представен договор за правна защита и съдействие от 9.11.2016г., в който изрично е записано, че сумата е изплатена в брой.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил следните обстоятелства:
М. Г. Н. е била ударена в гръб, от управляван от ответника М. мотокар на 3.12.2013г. на стоково тържище в землището на [населено място], докато се е движела по една от алеите. М. е премазал с гумата си долната част на лявата й подбедрица, глезен, стъпало. Причинено е счупване на израстъците на голямата и малката пищялна кост и охлузване на кожата. Претърпяла е няколко оперативни интервенции, в резултат на което са наместени двата израстъка на глезената става, поставена е метална плака с винтове и гипсова имобилизация, премахнати са некротични меки тъкани и е правена пластика с кожа от същия крак. Многократно е постъпвала на лечение в различни болнични заведения – веднага след ПТП, от 9.01.2014г.-21.01.2014г., от 10.12.2014г.-13.12.2014г. Причинени са две средни телестни повреди, като трайно е било затруднено движението на левия й долен крайник за период от една година. Лечението е било продължително, болезнено, получени са множество усложнения /некроза на кожата, тромбофлебит/. Според заключение на приета експертиза – не е възможно пълно възстановяване на видимия козметичен дефект. Налице е значителна хипотрофия на мускулатурата на лявата подбедрица, ограничени и болезнени движения в лявата глезенна става, наличие на множество цикатриси и ръбци по кожата с монострузен вид и променени цвят и елестичност в областите на пластично заменената кожа. Прието е и заключение на психиатрична експертиза, съгласно което ищцата е разстроено психично състояние. Налице е висока тревожност, нервност, безпокойство като реакция на преживяната стресова ситуация. Значителният интензитет на причинените неимуществени вреди е установен и с гласни доказателства – свидетелките показания на лицата, които са били с най-преки впечатления -съпруга и сина на пострадалата. Понастоящем е с 64% трайно намалена трудоспособност /решение на ТЕЛК № 674/44 от 11.03.2015г./
Е. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.”б”изр.две, във вр.с чл.342 ал.1 НК след приключило съдебно производство по н.а.х.д.№ 5594/14г. на ПРС, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000лв.
С оглед изложеното, поставеният от касатора въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение, доколкото е от значение за изхода на спора и е свързан с решаващите мотиви на съда, съставлява годно общо основание за допустимост. По него обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е разрешен от въззивният съд в противоречие с установената съдебна практика.
Отговорът на поставения от касатора въпрос е даден в цитираното от касатора ППВС № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, в което е изяснено съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Посочено е, че то не е абстрактно, а е свързано с преценката на всички конкретни, обективно съществуващи и релевантни обстоятелства, които съдът трябва да има предвид при определяне на размера на обезщетението. В случая – съдът е направил извода си след като подробно е изложил в мотивите си всички установени по делото обстоятелства, които е разгледал в съвкупност и е посочил съответната тежест, която счита, че има всяко от релевантните обстоятелства. Последните обаче са специфични за всеки отделен случай и преценката – във всеки отделен случай е индивидуална, като е много вероятно едни и същи обстоятелства – да се преценят по различен начин от съда, в различни ситуация, в зависимост от конкретната специфика. Затова – цитираните от касатора решения по чл.290 ГПК, които са постановени – за различни случаи, без идентичност на увреждането и причинените вреди – не могат да обосноват приложение на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и другото посочено от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Съгласно дадените в т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения – въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящия изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение. Изрично е посочено, че не е налице основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК когато касаторът не е представил влезли в сила решения /какъвто е настоящия случай/, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора, в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Освен, че не е установено решенията, на които се позовава касатора че са окончателни, с оглед различната фактическа обстановка на отделните случаи – не е възможно да се приеме, че дадените в тези решения разрешения са по идентичен на сега поставения въпрос.
За пълнота следва да се посочи, че в случая въззивният съд е съобразил и обстоятелствата, на които касаторът акцентира – възраст на пострадалата, обществено положение, продължителност и интензитет на негативните душевни преживявания и ги е отчел при определяне на размера на дължимото обезщетение.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 600лв.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице посочените от касатора основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 116 от 16.06.2016г. по в.гр.д. № 201/2016г. на Апелативен съд [населено място].
ОСЪЖДА Актив Ф. К.” Е. ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : Област Б., [община], [населено място] [улица], представлявано от управителя М. и Е. А. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплатят на М. Г. Н. ЕГН [ЕГН] сумата от 2 600 лв./две хиляди и шестстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.