О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
Гр.С., 12 .05. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ПАПАЗОВА
М. РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д. N.1528 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.4812/20.02.17 по г.д.№.1893/17г. на Софийски градски съд, ІІ брачен въззивен състав, е потвърдено определение от 23.11.16 по г.д.№.5714/16 на Софийски районен съд, 125с., с което молбата на Н. Г. Г. за освобождаване от държавна такса е оставена без уважение.
Постъпила е частна касационна жалба от нотариус Н. Г. Г., подадена чрез пълномощника му адв.И. А., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Налице е позоваване на противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; сочи се и практика – опр.№.305/15.06.09 по ч.г.д.№.335/09, ВКС; опр.№.425/1.08.12 по ч.г.д.№.07/11, ВКС.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Софийски градски съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от държавна такса. Въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд, че Н.Г. има възможност да плати дължимата държавна такса, тъй като декларира недвижимо имущество в [населено място], а освен това е платил и сумата 700лв. за адвокатство възнаграждение в брой при сключването на договора. Добавила е и, че предвид съдържащите се в декларацията му данни /липса на доходи и друго имущество освен 1/2 ид.ч. от къща в Б., липса на отбелязване в графата здравословно състояние и на такова за наличие на непълнолетни деца, на които се дължи издръжка/, здравословното състояние на ищеца и трудоспособната му възраст, както и липсата на деца, с чието отглеждане и възпитание да е ангажиран, му позволяват да реализира допълнителен доход за заплащане на държавна такса по водене на делото в размер на 268лв.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с посочване на практика, без да се извежда ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, респективно на въззивното определение. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело съдържание, което е различно от това, което ще изведе съдът. Същевременно непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.4812/20.02.17 по г.д.№.1893/17г. на Софийски градски съд, ІІ брачен въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: