1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
[населено място], 16.11. 2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ПАПАЗОВА
М. РУСЕВА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №3211 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Областно пътно управление-Б., чрез процесуален представител С. П. – служител с юридическо обрадование, срещу решение от 24.03.2016г., постановено по в.гр.д.№88/2016г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение от 07.12.2015г. по гр.д.№1185/2015г. на Районен съд – Благоевград, с което са уважени предявените от Е. К. Т. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Е. К. Т., чрез процесуален представител адв.Б., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационна обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Е. К. Т. срещу Областно пътно управление-Б., искове за признаване за незаконно и отмяната на дисциплинарното му уволнени, извършено със заповед №РД-11-38/27.04.2015г. на директора на управлението; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специаленст Р.-Б.” и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел дисциплинарното уволнение за незаконно по съображения, че работодателят не е доказал при условията на пълно главно доказване извършването на дисциплинарни нарушения от ищеца, за които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание –уволнение. Прието е не само, че не са доказани от работотодателя, но и че са опровергани посочените в заповедта за уволнение по т.1 и т.2 нарушения, предвид свидетелските показания по делото, че ищецът е изпълнявал задълженията си за създаване на координация и организация за извършване на снегопочистване на пътния участък в прохода „Предел“ на посочените в заповедта за уволнение дати. За посоченото по т.3 от уволнителната заповед нарушение е прието, че работодателят не е ангажирал доказателства и не установява дали вмененото на ищеца бездействие представлява нарушение на трудовата дисциплина и на какво основание.Изложени са съображенията на съда, че няма данни на ищеца да е възложено по надлежния ред да контролира пряко спазването на трудовата дисциплина от други служители, вкл. явяването или неявяването на работа. Прието е, че не е установявено и нарушението по т.4 от заповедта за уволнение, а свидетелските показания непротиворечиво установяват, че макар ищецът да е изразил мнение, че забраната за движение на тежкотоварни автомобили през прохода „Предел“ на 09.03.2015г. следва да се вдигне, той самият не е предприемал отмяна на забраната, нито е давал указания в такава насока.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, не касаторът не сочи и не представя доказателства за наличие на противоречивата съдебна практика /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, а също така не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване – касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е обосновал разрешен с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 600лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.03.2016г., постановено по в.гр.д.№88/2016г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Областно пътно управление-Б., да заплати на Е. К. Т. сумата 600лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.