О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
Гр.С., 09.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря ……….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2434 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” срещу решение №.88/8.03.16 по г.д.№.104/16 на Окръжен съд Русе.
Ответната страна Център за спешна медицинска помощ Р. оспорва жалбата; претендира разноски.
С определение №.257/30.09.2016г. производството е спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.д. №.1/2015г. по описа на ВАС за приемане на съвместно Тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС и Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегия на ВКС. Тълкувателното дело е приключило с приемане на Тълкувателно постановление №.1/2016г. Предвид изложеното и постъпилата молба от Ц. Р., на основание чл.230 ал.1 ГПК производството следва да бъде възобновено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че предявеният иск за прогласяване нищожността на съдебно решение №.387/27.05.13 по г.д.№.406/13 на Русенски окръжен съд /с което ИА „Главна инспекция на труда” е осъдена да плати на Център за спешна медицинска помощ Р. на основание чл.49 ЗЗД 300лв. разноски, направени в производство, в което е отменено незаконосъобразно наказателно постановление – поради невъзможност за претендирането им в това административно производство/ е неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето му. Посочил е, че съгласно ТП 2/14 на О. на ВКС и П. ВАС споровете за присъждане на обезщетения за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, вкл. и такива за присъждане на разноски по обжалване, са подсъдни на административните съдилища; че към момента на постановяване на оспореното решение практиката по този въпрос е била разнопосочна и горепосоченото постановление не е било прието; че същото има действие за вбъдеще. От друга страна, дори да се приеме, че оспореният акт не е постановен от компетентен съд, то той не е нищожен, а недопустим, и правилата за атакуването му са изрично прогласени в процесуалния закон.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /реш.№.370/30.10.12 по г.д.№.480/12, І ГО на ВКС/ по въпроса „къкъв е порока на съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между граждански и административни съдилища – недопустим или нищожен?”.
По поставения въпрос е постановено ТП 1/16 на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС и Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегия на ВКС за уеднаквяване на практиката. Съгласно същото съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим – а не нищожен. Предвид изложеното изведеният въпрос е разрешен не в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС. Основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не е налице и касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски пред ВКС в размер на 800лв. за платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.88/8.03.16 по г.д.№.104/16 на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, [населено място], [улица].3, да плати на Център за спешна медицинска помощ Р., [населено място],[жк], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, адв.Д. И., 800лв. /осемстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: