Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
[населено място] 24.03. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РЕСЕВА
при участието на секретар Анжела Богданова
разгледа докладваното от съдия Д.
т.дело №53459 по описа за 2015 год.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 04.05.2015г. по в.гр.д.№299/2013г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е обезсилено решение от 25.11.2014г. по гр.д.№10973/2013г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е осъдена Градска потребителна кооперация „Н.“ да заплати /възстанови/ на [фирма] даденото капаро в размер на 16 000лв. по предварителен договор за покупко-продажба от 07.12.2004г. и е прекратено производството по делото в тази част; както и срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения от Градска потребителна кооперация „Н.“ насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване без основание на застроен недвижим имот до размер на сумата 19 059,67лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, с която обезсилено решение от 25.11.2014г. по гр.д.№10973/2013г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е осъдена Градска потребителна кооперация „Н.“ да заплати /възстанови/ на [фирма] даденото капаро в размер на 16 000лв. по предварителен договор за покупко-продажба от 07.12.2004г. и е прекратено производството по делото в тази част.
Касационното обжалване е допуснато с определение №690 от 01.11.2016г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото по поставения от касатора и уточнен от съда въпрос: „относно предметния обхват на силата на пресъдено нещо“, въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС- постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения: според решение №2 от 03.02.2015г. по гр.д.№5004/2014г. на ВКС, Іг.о. „Зачитането на силата на присъдено нещо предпоставя пълно тъждество, както на страните, така и на предмета“; според решение №133 от 14.03.2011г. по гр.д.№2020/2009г. на ВКС, Іг.о. „При преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК; Следва да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези – юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението“; според решение №994 от 29.12.2009г. по гр.д.№2009г. на ВКС, ІІІг.о. „Белезите, които индивидуализират спорното материално субективно право са юридическият факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество“.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон, нарушение на материалния закон, и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Градска потребителна кооперация „Н.“, чрез процесуален представител юрисконсулт К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С допуснатата до касационнно обжалване част на на въззивното решение е обезсилено решение от 25.11.2014г. по гр.д.№10973/2013г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е осъдена Градска потребителна кооперация „Н.“ да заплати /възстанови/ на „Ш.” даденото капаро в размер на 16 000лв. по предварителен договор за покупко-продажба от 07.12.2004г. и е прекратено производството по делото в тази част;
В. съд е констатирал, че с влязло в сила съдебно решение между същите страни, постановено по т.д.№370/2005г. на ОС-Пловдив, е отхвърлен предявеният от ищеца [фирма] против ответника – Градска потребителна кооперация „Н.” иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване по съдебен ред за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.12.2004 г. с предмет: „земя с площ от 3,1 дка, представляваща част от УПИ ХІІІ-658 в кв. 5 по плана на [населено място], ведно с построената в терена масивна сграда с площ от 700 кв.м., създадена като хлебозавод, а по-късно ползвана за млекопреработване и всички останали сгради и приращения в терена, с изключение на цистерна и сглобяема ламаринена постройка върху нея, която продавачът има право да демонтира и прибере”, при решаващи изводи на съда/ в мотивите на Решение №47/29.4.2009 г. по т.д.№ 645/2008 г. ВКС, І т.о./ да отхвърли конститутивния иск на купувача против обещателя, че не са доказани всички предпоставки за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително, че обещателят е собственик на продаваемия имот. В. съд е констатирал, че впоследствие с влязло в сила съдебно решение, постановено по т.д.№458/09г. на ОС-Пловдив, е отхвърлен и предявеният от ищеца [фирма] против ответника ГПК „Н.” осъдителен иск за връщане в двоен размер на задатъка, заплатен от ищеца -купувач по предварителния договор от 07.12.2004г. При тези данни и по съображения, че формираната сила на пресъдено нещо с влязло в сила съдебно решение е отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на образувано след това производство пред съда по предявен иск между същите страни на същите основание и петитум, въззивният съд е приел, че тъй като спорът между страните във връзка с вземането на ищеца-купувач по предварителния договор с ответника-обещател за връщане на дадения задатък, е вече разрешен с влязло в сила решение на съда, е налице пречка за преразглеждането му и производството е процесуално недопустимо.
Решението е неправилно.
В съдебната практика няма колебание, че в нормалния случай /когато предметът на решението съвпада с предмета на делото/, със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право с белезите, които го индивидуализират /юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество/. В случая с влязло в сила съдебно решение със сила на пресъдено нещо е установено, че в полза на [фирма] не съществува вземане за 32 000лв., произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 07.12.2004г., представляваща двоен размер на задатъка, заплатен по този предварителен договор. Предметът на настоящото дело е друг, а именно: вземане за 16 000лв. /за авансово платената част от цената от купувача/, произтичащо от отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който не може да бъде обявен за окончателен, поради което е постановено отхвърлително решение по чл.19, ал.3 ЗЗД и даденото по него не е вид обезщетение, поради което е постановено отхвърлителното решение по чл.93, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното въззивният съд неправилно е приел, че настоящият спор е разрешен с влязлото в сила решение, постановено по т.д.№458/09г. на ОС-Пловдив, което е довело до неправилност на решението му за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част по реда на чл.293, ал.3 ГПК и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По съществото на спора въззивният съд ще следва да приеме в зависимост от конкретните уговорки на предварителния договор /които, както и цялото съглашение, подлежат на тълкуване съгласно чл. 20 от ЗЗД/, дали предадената парична сума като авансово плащане на част от цената от страна на купувача, подлежи на връщане като дадена на неосъществено основание.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 04.05.2015г. по в.гр.д.№299/2013г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е обезсилено решение от 25.11.2014г. по гр.д.№10973/2013г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е осъдена Градска потребителна кооперация „Н.“ да заплати /възстанови/ на [фирма] даденото капаро в размер на 16 000лв. по предварителен договор за покупко-продажба от 07.12.2004г. и е прекратено производството по делото в тази част
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: