О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
Гр.С., 15.02.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.60200 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Р. срещу решение №.206/12.05.16 по г.д.№.106/16 на Окръжен съд Смолян – с което е потвърдено решение №.3/7.01.16 по г.д.№.141/15 на Районен съд Чепеларе в частта, с която П.Р. е осъдена по предявения евентуален иск с правно основание чл.79 ЗЗД да плати 17096,73лв. невърната главница по договор за потребителски кредит ведно с лихви.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С въззивния акт е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която, предвид отхвърляне на главния иск с правно основание чл.422 ГПК /поради липса на надлежно обявяване на предсрочна изискуемост към момента на издаване на заповедта за изпълнение/, е уважен евентуалният иск с правно основание чл.79 ЗЗД /с оглед известяване за такава с получаването на препис от исковата молба/. В. съд е приел, че атакуваното решение е допустимо – постановено е по редовна искова молба /във връзка с претенцията по чл.79 ЗЗД са изложени ясни фактически твърдения и изричен петитум/, и правилно. От фактическа страна е намерено за установено, че жалбоподателката е получила сума по договор за потребителски кредит, която е подлежала на връщане до 2017г.; същият е бил обявен за предсрочно изискуем на 7.10.09г.-без обявяването да й е било съобщено; впоследствие /с договор за покупко-продажба на вземания от 26.06.13г./ вземането е било цедирано на ищеца; длъжникът е бил надлежно уведомен за цесията и е плащал вноски на цесионера [фирма] /което обуславя и активната легитимация на ищеца по иска/, а за обявената предсрочна изискуемост е узнал с получаването на препис от исковата молба. Възражението за погасяване на иска за заплащане на 17096,73лв. просрочена главница е намерено за неоснователно. Съдът е посочил, че е приложима общата 5г. давност считано от деня, в който вземането е станало изискуемо. Тъй като кредиторът го е обявил за предсрочно изискуемо на 7.10.09, но няма данни това изявление да е достигнало до длъжника, правилно е прието, че липсва надлежно обявена предсрочна изискуемост съгласно чл.60 ал.2 ЗКИ /правнорелевантно е само достигналото до длъжника волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – т.18 ТР 4/13 ОСГТК на ВКС/ и установителният иск е отхвърлен. От друга страна, доколкото банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на кои да е три анюитетни вноски – а плащания са били извършвани до 25.12.15г. и цесионерът е заявил с исковата молба обявяването на кредита за предсрочно изискуем, в съответствие с чл.114 ЗЗД и задължителната практика на ВКС /реш.№.161/8.02.16 по т.д.№.1153/14, ІІ ТО/ съдебно предявеното вземане не е погасено по давност. Възражението за недействителност на договора за кредит също е намерено за неоснователно. Посочено е, че атакуваната сделка попада в приложното поле на изключението на чл.144 ал.3 т.1 З. и след анализ на оспорените клаузи е прието, че те не са неравноправни. За неоснователно е намерено и оплакването, че длъжникът не се е запознал с условията по договора за кредит. Отразено е, че по делото има данни, че П. Р. е положила саморъчно подписа и имената си както на общите условия към договора за кредит, така и на специалните. При положение, че кредитополучателят е положил ръкописни подписи, които не е оспорил в хода на делото, следва да се презумира, че той е бил запознат както с общите, така и с преференциалните условия по кредита.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
В изложението на касационните основания е налице позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „Допустимо ли е да се предяви при условията на евентуалност и съединен за общо разглеждане с иска по чл.422 ГПК, осъдителен иск, който има идентично основание и почива на идентични фактически обстоятелства с тези на специалния установителен иск по чл.422 ГПК, с оглед разрешенията, дадени в т.11б ТР №.4/13 на ОСГТК на ВКС?” /т.1 и т.3/; 2. „Приложимо ли е разрешението по отношение на настъпване на предсрочната изискуемост, дадено в т.18 на ТР №.4/13 по т.д.№.4/13 на ОСГТК на ВКС, извън хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 3. „Разпоредбата на чл.6 ал.1 З. /отм./ визира ли, като отделни моменти във времето – запознаване с договорните условия и сключването /подписването/ на договора? П. ли се, с оглед приложението на чл.6 ал.1 З. /отм./, че подписването на договора означава и предварително запознаване с условията на договора?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 4. „Представлява ли начало на погасителна давност евентуално предвидена в договор за кредит предсрочна изискуемост при неплащане на една или няколко вноски? В случай, че такава уговорка в договора е предвидена /за автоматична предсрочна изискуемост/, за да започне да тече погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД необходимо ли е уведомяване на кредитора по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Във връзка с първия поставен въпрос, твърденията за недопустимост на въззивния акт и задължението на ВКС да допусне до касационен контрол обжалваното решение /т.1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС/, ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо, настоящият състав намира, че такава хипотеза не е налице, респективно липсва процедиране в отклонение от задължителната практика на ВКС. В т.11б от ТР 4/13 на ОСГТК на ВКС изрично е предвидено, че в производството по чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК /за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска/ – поради което и въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се предяви чрез осъдителен иск при условията на евентуалност. Именно такава е и разглежданата хипотеза – при която при предявен главен иск по чл.422 ГПК /с предмет признаване за установено съществуване на процесното вземане предвид настъпила към момента на издаване на заповедта предсрочна изискуемост на кредита/ при условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД на различно основание /настъпила след издаване на заповедта – с получаването на исковата молба, предсрочна изискуемост – виж реш. №.139/05.11.2014 по т.д.№.57/12г., І ТО/. При това положение така извършеното обективно съединяване на искове е допустимо, респективно постановените по допустимия евентуален иск решения са също допустими.
Вторият и третият въпрос не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/09 на ОСГТК на ВКС. Това е така, тъй като те не са били предмет на изследване от въззивния съд и той не е излагал изрични мотиви във връзка с тях. Дотолкова, доколкото е налице позоваване на т.18 от ТР 4/13, това е направено по повод коментар относно решението по главния иск по чл.422 ГПК, въпрос за смисъла на чл.6 ал.1 З. /отм./ в контекста на отделни моменти от сключване на договор не е обсъждан, а проверка на правилността на конкретните изводи за настъпване на предсрочна изискуемост и за запознаване с условията на договора /която е относима към фазата по решаване на спора по същество/ в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ал.1 ГПК не може да бъде извършвана.
По отношение на четвъртия въпрос основанието на чл.280 ал.1 ГПК отново не е налице. Същият е свързан с фактите и обстоятелствата по случая и отговорът му следва да бъде даден с акта по същество – решението; по проблемите за началото на давността и предсрочната изискуемост на кредит е налице многобройна задължителна практика на ВКС, в това число решения по чл.290 ал.1 ГПК и тълкувателни решения /реш.№.139/5.11.14 по т.д.№.57/12г., І ТО, реш.№.161/8.02.16 по т.д. №.1153/14г., ІІ ТО, ТР 4/13, ОСГТК на ВКС и др./; тази практика е била съобразена от въззивния съд който изрично се е позовал на нея в мотивите.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат 150лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП и чл.25 ал.1 Н..
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.206/12.05.16 по г.д.№.106/16 на Окръжен съд Смолян.
ОСЪЖДА П. А. Р., ЕГН [ЕГН], да плати на [фирма], ЕИК[ЕИК], на основание чл.78 ал.8 ГПК 150лв. /сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: