О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
гр. София, 03.07.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №5508 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. В. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 18.10.2016г. по в.гр.д.№400/2016г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 22.04.2016г. по гр.д.№2711/2015г. на Пловдивски окръжен съд, в частта за отхвърляне /допуснатата очевидна фактическа грешка подлежи на поправяне по реда на чл.247 ГПК/ на предявения от Б. В. П. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над присъдения размер от 12 000лв. до претендирания размер от 100 000лв., ведно със законната лихва.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Постъпила е касационна жалба от Прокуратура на Република България, чрез прокурор от Апелативна Прокуратура – П. срещу същото въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Б. В. П. срещу Прокуратура на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 12 000лв. и на имуществени вреди в размер на 3 000лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.03.2015г. до окончателото изплащане на съответната сума.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на Б. В. П. сумата 12 000лв., представляваща обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди, както и сумата 3 000лв., представляваща обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за имуществени вреди – заплатено възнаграждение за адвокат по ДП № 11/20112г. по описа на ОД на МВР С. и НОХД № 188/2013г. по описа на Окръжен съд – Силистра, които имуществени и неимуществени вреди са претърпени в резултат на неправомерно повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.252, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК/ за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до пет години и конфискация до ? от имуществото на дееца/, за което престъпление ищецът е оправдан /с присъда №4/10.10.2014г., постановена от Апелативен съд – В. по ВНОХД №225/2014г. по реда на проведения инстанционен контрол и ищеца е признат за невинен, след отмяна на присъда № 103 от 29.11.2013г. по НОХД № 188/2013г, с която ищеца е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, като оправдателната присъда е оставена в сила с окончателно решение от 05.03.2015г., постановено по НД № 1945/2014г. на Върховния касационен съд, пред който протестът не е поддържан/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2015г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 100 000лв. искът за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд е приел, че от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са характерът на претърпените неимуществени вреди и техния интензитет, продължителността на периода на воденото срещу ищеца наказателно производство / период от три години и един месец/; продължителността на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ – за период около три месеца, след което е била изменена в парична гаранция. Установено е, въз основа на заключението на съдебно-психиатрична експертиза по делото и свидетелските показания на съпругата и дъщерята на ищеца /че при задържането му ищецът бил учуден, озадачен, притеснен и уплашен; по време на престоя му в следствения арест бил изнервен, разстроен, за пръв път бил видян от дъщеря му да плаче, а след освобождаването му е описан като слаб, жълт, блед, сух с дълга коса, а дрехите му висели на него/, че наказателното производство и приложенената мярка за неотклонение са се отразили неблагоприятно на здравето на ищеца, създали му емоционален дискомфорт и нарушен психичен комфорт по отношение на формирана и следвана ценностна система. Отчетено е, че липсват болестни изменения в психичното състояние на ищеца към настоящия момент. Съобразено е, че разследването и ограниченията, свързани с това – запорът върху банковите му сметки, са причинили финансова нестабилност на ищеца и на семейството му, а това е довело до допълнителни притеснения. Взети са предвид претърпените от ищеца вреди от нарушаване на личното му пространство в резултат на незаконно използвани спрямо него специални разузнавателни средства в досъдебното производство – подслушване и записване на лични телефонни разговори. Прието е от въззивния съд, че не е установено да са настъпили вреди от разгласяване на разследването в медиите, тъй като в публикациите са използвани инициали, без ищецът да е цитиран поименно. При установените неимуществени вреди и стандарта на живот към датата на деликта, е прието, че обезщетение в размер на 12 000лв. удовлетворява критериите на чл.52 ЗЗД.
Въззивният съд е приел за основателен предявения иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 3 000лв. – заплатено възнаграждение за адвокат по ДП № 11/20112г. по описа на ОД на МВР С. и НОХД № 188/2013г. по описа на Окръжен съд – Силистра, по съображения, че ищецът не би извършил тези разходи, ако не бе му повдигнато обвинение за престъпление, за което впоследствие е оправдан.
Касаторът-ищец поддържа, че въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС №4/1968г. и с ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и с дадените задължителни указания относно приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД, относно релевантните за това обстоятелства и в частност – по искове, разглеждани по реда на ЗОДОВ. Освен това счита, че размерът на присъденото обезщетение противоречи на стандартите, установени в практиката на ВКС, постановена по реда на чл.280 и сл. ГПК – решение №267 от 26.09.2014г. по гр.д.№820/2014г. на ВКС, ІVг.о., с което е оставено в сила въззивно решение, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150000лв.; решение №344 от 24.11.2014г. по гр.д.№2378/2014г. на ВКС, ІVг.о., с което е опредено обезщетение в размер на 110000лв. при наложена по-лека мярка за неотклонение; решение №175 от 14.06.2014г. по гр.д.№6268/2015г. на ВКС, ІVг.о., с което е опредено обезщетение в размер на 100000лв., като ищците са били обект на неоправдана наказателна репресия, във връзка с която са преживели интензивен психоемоционален стрес, който се е отразил негативно на техния личен, социален и професионален живот, като касаторът счита случая за твърде сходен с настоящия. По приложените решения като конкретни обстоятелства, от значение за конкретния спор, са отчетени обстоятелства, каквито са неотносими към настоящия спор: незаконно обвинение за извършено престъпление в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение /незаконно обвинение за извършване на умишлено престъпление от сферата на професионалната реализация на полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., към които професии обществото има завишени очаквания и изисквания за почтеност и спазване на законите/; невъзстановимата кариера и възможност за професионална реабилитация с оглед вида на незаконното наказателно преследване и възрастта на лицето към момента на окончателното прекратяване на наказателното преследване, тотално разрушените добро име и част като общественик и политик, градени четири десетилетия; дългия, несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване; неблагоприятно отражение на наказателното преследване на професионалното развитие на утвърден специалист. Това се обстоятелства, от значение за конкретния спор по приложените решения, които съдът е обсъдил наред с останалите конкретни обективно съществуващи обстоятелства по всяко конкретно дело и въз основа на оценката им е определил конкретния размер обезщетение по справедливост за претърпените неимуществени вреди.
Съгласно ППВС № 4/1968г., ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Касаторът не сочи с въззивното решение да не са взети под внимание конкретни факти и обстоятелства, от значение за определяне на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди от незаконното обвинение и наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. Въззивният съд не се е отклонил от установената съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД. С обжалваното решение размера на обезщетението е обусловен от установените по делото факти, преценени от съда по вътрешно убеждение и при отчитане на всички правнозначими обстоятелства – характер на производството, неговата продължителност, вида и тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение; продължителност на наложената мярка за неотклонение „задържане по стража“, отражението на наказателното преследване върху личното, семейно и обществено положение на лицето; както и по какъв начин се е отразило на лицето – върху неговото физическо, емоционално и психическо състояние, на личния и социалния му живот. Съобразно характера и степента на приетите за установени конкретни негативни последици в правната сфера на ищеца, както и вида, характера и интензитета на вредите, въззивната инстанция е определила размера на дължимото обезщетение глобално и за всички претърпяни неимуществени вреди.
Съдебната практика е последователна в разясненията си за критериите, по които се определя размерът на обезщетението при всеки конкретен случай, както и че въпрос на индивидуална фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критериии. Тези критерии в съвкупността си съставляват отделните елементи в рамката на един общ „стандарт”, който съдилищата следват при разрешаването на спорове за неимуществени вреди по ЗОДОВ. Поради това, следва да се приеме, че стандартът за справедливост по конкретния правен спор е постигнат, когато съдът е обсъдил в мотивите си всички релевантни обстоятелства и въз основа на направената им оценка, е обосновал присъдения от него размер обезщетение. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационно обжалване.
Касаторът П. сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „какъв е обхватът на доказване от страна на ищците, претендиращи неимуществени вреди и доказателствените средства при прилагането на ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД“; „какво е съдържанието на понятието „критерий за справедливост”; „какви се елементите за осъществяване на пълна оценка на едно негативно преживяване, с оглед присъждане на обезщетение за него, включени в „критерия за справедливост”; „какви стъпки включва процеса на оценяване на едно негативно преживяване, включени в „критерия за справедливост“.
Поставените въпроси касаят приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, която е ясна, пълна, и не се нуждае от тълкуване. По приложението й има установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Понятието „справедливост” като морална категория и принципът за справедливост не могат да бъдат приложени „унифицирано” и по идентичен начин за различните случаи. По първия от поставените въпроси също има установена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, че от правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано и принципно търпените /респ. ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на задържането под стража като мярка за неотклонение по него.
Касаторът Прокуратура на Република България счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: за необходимостта при присъждане на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди да се изследва и установи пряката и непосредствена причинна връзка между основанието за отговорността на държавата по ЗОДОВ и настъпването на вредите. Касаторът сочи, че по поставения въпрос въззивното решение е в противоречие с Тълкувателно решение №3/2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че държавата отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането; на решение 449/2009г. по гр.д.№3696/2007г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и е непосредствена когато противоправният резултат директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие; на решение №480/23.04.2013г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че съдът е длъжен изрично да изясни дали е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и установените вреди. Изрично касаторът сочи, че противоречието на въззивното решение с приложената практика на ВКС се отнася в конкретния случай до репарираните с въззивното решение вреди от незаконно използвани специални разузнавателни средства и здравословни проблеми. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите, че не е мотивирано наличието на причинно-следствена връзка между процесното наказателно преследване и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви /че претърпените от ищеца вреди от нарушаване на личното му пространство са в резултат на незаконно използвани спрямо него специални разузнавателни средства в досъдебното производство – подслушване и записване на лични телефонни разговори; че наказателното производство и приложената спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ са му причинили здравословни проблеми и емоционален и психичен дискомфорт/. Правилността на изводите на въззивния съд може да бъде проверявана от касационната инстанция само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване, но не и в настоящото производство по допускане на касационно обжалване.
Касаторът Прокуратура на Република България счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД , който сочи, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №25 от 11.02.2014г. по гр.д.№5302/2013г. на ВКС, ІІІг.о., решение №480 от 23.04.2013г. по гр.д.№85/2012г. на ВКС, ІVг.о., т.2 на ППВС №4/1968г., решение №832 от 10.12.2010г. на ВКС, ІVг.о. и решение №5 от 13.03.2013г. на ВКС, ІІІн.о. Съгласно ППВС № 4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.10.2016г. по в.гр.д.№400/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: