5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
С. 20.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова и прокурор Р. за Върховна касационна прокуратура, като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1543 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.307 ал.2, във вр.с чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа подадената от К. И. Б. от [населено място] молба за отмяна с вх.№ 121085 от 20.10.2014г. на решение № 61 от 14.08.2008г. по гр.д. № 2149/2006г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от него искове срещу Прокуратурата на Република България по З..
Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, като новите доказателства, на които се позовава са: издадена на 7.10.2014г. справка от БНБ за кредитополучател [фирма] и два съдебни акта – определение по чл.288 ГПК с № 539 от 15.09.2014г. по т.д.№ 3867/2013г. на ІІ т.о. и влязло в сила решение от 19.03.2012г. по гр.д.№ 2238/2011г. на САС. Изложените твърдения са, че Прокуратурата, като разследващ орган по ПП № 33309/2000г. на СРП, е следвала да установи, че Първа инвестиционна банка /П./ не е имала интерес да преминава към удовлетворение по неиздължени кредити, чрез залагане на Д. по реда на ЗОС, тъй като ЗК „Д. -93”с.Малък П. е превела изцяло задълженията си на 27.01.1999г. към [фирма] К. Б. и с това постъпление неговите задължения към банката са били погасени предсрочно и изцяло /т.е. към посочената дата той не е имал просрочени кредити и банката не е имал интерес да образува изпълнителни дела и да осъществява изпълнителни действия по тях чрез налагане на възбрана и откриване на производство за несъстоятелност/.
Срещу подадената молба за отмяна не е постъпил отговор.
В съдебно заседание молителят се явява лично. Поддържа молбата си и желае да бъде уважена. Допълнително представя две писма от БНБ, адресирани до него, съдържащи информация за предвидените наказания по Закона за кредитните институции и указание, че възникналите спорове между банки и физически лица, следва да се решават по общия ред.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения :
Иска се отмяна на влязло в сила въззивно решение, с което са отхвърлени предявените от К. И. Б. /заедно с Т. Ц. Б., Д. К. Б. и С. К. Б./ няколко иска срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.1 З. за заплащане на неимуществени и имуществени вреди както следва: 142 000лв., неприсъдена сума по арбитражно дело № 13/99г., ведно с разноските, ведно с 106 500лв., дължима лихва за периода от 20.07.2000г. до 11.06.2006г., 80 352лв., стойност на отнет от П. на 19.08.1999г. трактор У. 1634 ДК № Вр 2692 ЕА, ведно с 51 200лв., дължима лихва за периода от 19.08.1999г. до 11.06.2006г., 17 100лв.,стойност на отнет с трактора обращателен плуг U 115л., ведно с 10 250лв.,дължима лихва за периода от 19.08.1999г. до 11.06.2006г., 9 500лв., стойност на получени от П. и заложен в нейна полза самосвал „Т.”, ведно с 4 500лв.,дължима лихва за периода от 30.09.1999г. до 11.06.2006г., 35 000лв., стойността на 15.10.2004г. от П. трактор У. 1634 ДК № Вр 2695 ЕА, ведно с 8 360лв.,дължима лихва за периода от 15.10.2004г. до 11.06.2006г., 1 345 344лв., пропусната полза от използване на трактор 1634 ДК № Вр 2963 ЕА за извършване на селскостопански услуги за периода 26.04.1999г. до 11.06.2006г., 1 322 132лв., пропусната полза от използване на трактор 1634 ДК № Вр 2692 ЕА за извършване на селскостопански услуги за периода 19.08.1999г. до 11.06.2006г., 2 882 288лв., пропусната полза от използване на трактор 1634 ДК № Вр 2695 ЕА за извършване на селскостопански услуги за периода 15.04.2004г. до 11.06.2006г., 70 000лв., пропусната полза от използване на самосвал Т. за извършване на услуги за периода 30.09.1999г. до 11.06.2006г., 100 000лв., обезщетение за нанесени нематериални вреди вследствие на намаляване на имуществото от предаване на П. на Д. – три трактора, самосвал и плуг, част от общо претендираните 600 000лв., 440 000лв., обезщетение за нанесени нематериални вреди вследствие продажба на негова собственост в размер на 129.99кв.м. от вилна сграда с дворно място от 952 кв.м., находящи се на ул.”506” № 6 кв.Д., С., 10 000лв., обезщетение за нанесени нематериални вреди вследствие злепоставяне пред брат му Д. Б. и неговото семейство, част от общо претендираните 200 000лв., 10 000лв., обезщетение за нанесени нематериални вреди вследствие злепоставяне пред Д. Д. и семейството й,фирма [фирма] и нотариус Ц. З., част от общо претендираните 250 000лв., 10 000лв., обезщетение за нанесени нематериални вреди вследствие злепоставяне пред семейството му и съседите на Б.,разбиване на брака му, влошаване на здравословното му състояние,при насочване на изпълнението срещу имотите Б., част от общо претендираните 500 000лв., 10 000лв., обезщетение за нанесени нематериални вреди вследствие налагането на принудителна административна марка по чл.76 т.3 ЗБДС за периода 26.04.1999г. до 11.06.2006г., част от общо претендираните 3 547 000лв. и 7 650лв.за намаляване на имуществото му вследствие продажбата на описанато на 5.11.2003г.имущество, находящо се на ул.”506” № 6 кв.Д., С.. Исковете са отхвърлени като неоснователни поради това, че визираната в исковата молба дейност, от която се твърди да са произлезли вредите не е административна.
Молителят желае така постановеният акт да бъде отменен на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, като представя две доказателства, които счита, че са нови /справка и съдебни актове/,които счита, че установяват нови обстоятелства, по смисъла на закона, които са от съществено значение.
Производството по отмяна е извънинстанционно и се прилага само при наличие на някое от изчерпателно изброените в закона основания. И. му характер е свързан с приложимостта му по отношение на влезли в сила съдебни решения и необходимостта от осигуряване на защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, които са лимитивно изброени. За да е налице основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК следва новооткритото обстоятелство да е такова, че да е съществувало преди постановяване на решението, но не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание следва да се дължи на обективни причини. Не може да се иска и допуска отмяна поради наличието на новонастъпило обсоятелство. Освен това новооткритото обстоятелство следва да е от съществено значение за изхода на делото по същество, така че съобразяването му от съда да доведе различно по съдържание съдебно решение. Ако то е такова, че дори и да беше релевирано по делото, не би се отразило върху съдържанието на съдебното решение, искането за отмяна е неоснователно. Във всички случаи новите обстоятелства се установяват с писмени доказателства. За да се допусна отмяна писмените доказателства трябва да са нови, непредставени по делото – може да са съществували към момента на гледане на делото, но тях страната да не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа за водене на делото или да е знаела, но поради обективни причини да не е била в състояние да представи.
Настоящият съдебен състав счита, че предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 ГПК не са налице, защото посочените от молителя обстоятелства не са нови по смисъла на закона и защото не са от съществено значение за изхода на спора, приключил с акта, чиято отмяна се иска и представените доказателства не са нови. Липсата на посочените предпоставки, изключва възможността за отмяна.
Първото доказателство на което се позова молителя е справка на БНБ, издадена на 7.10.2014г., в която е посочено, че кредитополучателят [фирма] няма просрочия по активни и погасени кредити. Това доказателство не е ново, а е новосъздадено – както е посочено в него, то е издадено е въз основа на депозирано на 7.10.2014г. заявление вх.№ БНБ- 113809. Освен това то не е от съществено значение за делото, завършило с решението, чиято отмяна се иска – ирелевантно е за предявения иск с правно основание чл.1 З..
Същите мотиви са относими и за второто представено от молителя доказателство – определение по чл.288 ГПК с № 539 от 15.09.2014г. по т.д.№ 3867/2013г. на ІІ т.о., с което не е допуснато касационно обжалване, на въззивно решение от 19.03.2012г. по гр.д.№ 2238/2011г. на САС. Същото установява, че е налице влязло в сила решение, с което [фирма] е осъдена, на основание чл.49 ЗЗД, да заплати на молителя Б. сумата от 6 190лв.,обезщетение за причинени имуществени вреди. Касае се за разрешен спор между други страни, на друго правно основание, който е несъотносим към спора, предмет на постановеното решение, чиято отмяна се иска.
Освен изложеното, следва да се има пред вид, че с нито едно от двете посочени от молителя доказателства не се установява твърдяното от молителя обстоятелство – че Първа инвестиционна банка /П./ не е имала интерес да преминава към удовлетворение по неиздължени кредити и това обстоятелство само по себе си също е несъотносимо /не е от съществено значение/ за спора по гр.д. № 2149/2006г. на Софийски градски съд /по което П. не е страна/, приключил с решението, чиято отмяна се иска.
С оглед на изложеното, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. И. Б. от [населено място] 1172 [улица] вх.Д ап.12 молба за отмяна с вх.№ 121085 от 20.10.2014г. на решение № 61 от 14.08.2008г. по гр.д. № 2149/2006г. на Софийски градски съд
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.