О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
[населено място] 21.04. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №4702 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. М. Б., чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 14.05.2016г.по в.гр.д.№135/2016г. на Апелативен съд – П., в частта, с която е потвърдено решение № 85 от 27.10.2015г., постановено по гр.д. № 56/2015г. на Сливенския окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от Й. М. Б. срещу Д. Т. Н. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над присъдения размер от 35 000лв. до претендирания размер 150 000лв. и на обезщетение за имуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба Д. Т. Н., чрез процесуален представител адв.М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалба на ищцата. Претендира разноски.
Постъпила е касационна жалба от Д. Т. Н., чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 14.05.2016г.по в.гр.д.№135/2016г. на Апелативен съд – П., в частта, с която е потвърдено решение № 85 от 27.10.2015г., постановено по гр.д. № 56/2015г. на Сливенския окръжен съд в частта му, с която е уважен предявения от Й. М. Б. срещу Д. Т. Н. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 25 000лв. и в частта, му с която след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част е присъдена още сумата 10 000лв. обезщетение за неимущестевни вреди.
Ответникът по касационната жалба Й. М. Б. не взема становище по жалбата.
Третото лице – помагач на страната на ответника, ЗК [фирма], не взема становище по касационните жалби.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, която имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Й. М. Б. срещу Д. Т. Н. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 25 000лв. и след частична отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 10 000лв. обезщетение за неимущестевни вреди; потвърдено е първоинстанционното решение за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над присъдения размер от 35 000лв. до претендирания размер 150 000лв. и на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Д. Д. Х..
В. съд е приел, че предвид нормата на чл.300 ГПК, съгласно която влязлата в сила осъдителна присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, в случая е налице причинна връзка между противоправното поведение на ответника и неимуществените вреди, претърпени от ищцата от смъртта на сина й, настъпила в резултат на извършени от ответника нарушения на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи. Изложени са съображенията на съда с оглед на обстоятелствата по делото за определяне по справедливост съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД на размера на неимуществените вреди от 50 000лв., от които след приспадане на приетия процент на съпричиняване от 30 % е прието, че искът е основателен за сумата от 35 000лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката Й. М. Б. сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, че с въззивното решение въпросите по приложението на чл.53 ЗЗД и за степента на увреждането, са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата. За съдържанието на понятието „справедливост” като критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, с ППВС №4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС се дават разяснения по тълкуването на чл.52 от ЗЗД относно понятието „справедливост”, което не е дефинирано в закона. По приложението на чл.52 ЗЗД практиката на ВС и ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят Д. Т. Н. сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: „за намаляване на размера на обезщетението“, който счита, че е разрешен при противоречива съдебна практика. Като доказателство за това сочи решение №230/1957г. на ВС, ІVг.о. и прието с него, че обезщетението за неимуществени вреди може да бъде намалено, ако пострадалият е допринесъл за тях. В обжалваното решение въззивният съд не е приел нещо различно, а несъгласието на касатора с приетата от съда степен на съпричиняване не може да обоснове достъп до касационно обжалване.
В практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. , се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. В. съд в съответствие с принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмета на делото, за който е бил сезиран; определил е предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, поради което не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че решението е в противоречие със задължителната съдебна практика, вкл. с посоченото от него решение №364 от 11.02.2013г. по гр.д.№155/2012г. на ВКС, ІІІг.о. По изложените съображения не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
К. сочи, че въззивното решение е в противоречие с Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК и задължителното за съда решение от 07. 04. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2009 г., ІV г.о., според които уредената в чл. 200 КТ имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане на здравето на работник, изключва отговорността му по ЗЗД. Посочената от касатора съдебна практика е относима към отговорността на работодателя, и е неотносима по конкретното дело за ангажиране отговорността на деликвента за претърпените от ищцата вреди в резултат от неговото противоправно поведение, установено с влязла в сила присъда. По тези съображения неотносими са към конкретното дело останалите поставени от касатора въпроси относно отговорността на работодателя и такива не са разрешени във въззивното решение.
В изложението на основанието за допускане на касационно обжалване касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение, които, както се посочи по-горе не могат да се разглеждат в настоящото производство по допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.05.2016г.по в.гр.д.№135/2016г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: