О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
[населено място] 22.12. 2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №3403 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 23.03.2016г., постановено по в.гр.д.№2164/2015г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение от 12.10.2015г. по гр.д.№318/2015г. на Районен съд – Несебър за уважаване на предявените от И. М. Ф. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. М. Ф. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от И. М. Ф. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед №3-9156-145/04.02.2015г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „банков служител, касиер” и за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
В. съд е приел уволнението на служителя-ищец на приложеното от работодателя основание за уволнение за незаконно поради това, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил по делото, че описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са извършени от служителката. Приети са за неоснователни доводите на въззивника-работодател, че е следало производството по спора за законност на дисциплинарното уволнение да бъде спряно до приключване на наказателното административното производство и на производството по чл.207 КТ, по съображения, че дисциплинарната отговорност по КТ и наказателната отговорност, както и административната отговорност възникват при различни предпоставки и се реализират независимо една от друга; че в случая няма твърдения за извършено от ищцата деяние, което следва да бъде квалифицирано като престъпление по смисъла на НК, а и наказателното производство е образувано против неизвестен извършител, а при разглеждане на делото не е прието да са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор, за да бъде спяно производството. Прието е, че настоящият спор не е преюдициално обусловен от изхода на спора по предявения иск за ангажиране на имуществената отговорност на служителката, по съображения, че разпоредбата на чл. 186 ал. 2 КТ не предвижда кумулативност, а разграничава основанията за търсене на дисциплинарна, респ. –имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност .
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът сочи въпрос: „при наличие на три висящи производства – едно наказателно и две граждански, касаещи едни и същи факти и обсотятелства, следва ли и трите производства да продължат да се разглеждат или едно от тях или две от тях следва да бъде/бъдат спрени до приключването на висящото производство и кое от трите производства следва да продължи да се разглежда и кое/кои производства следва да бъде/бъдат спрени“, който въпрос счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, формирана е съдебна практика, която не се нуждае от промяна /постановено по реда на чл.290 ГПК решение №58 от 23.03.2016г. по гр.д.№3666/2015г. на ВКС, ІІІг.о./, че трябва да се прави разграничение между производствата по чл.203, респ. чл.207 КТ /за имуществена отговорност на работника или служителя/ и тези по чл.344, ал.1, т.1 КТ /за отмяна на незаконно уволнение/, дори когато основанието за уволнение са извършени финансови нарушения или вреди, причинени при или по повод изпълнение на трудови задължения, респ. липса на стоково-материални ценности. В последния случай доказателствената тежест е на работодателя, който трябва да установи наличието на нарушение, а в предходния – на работника или служителя, който трябва да докаже отсъствието на вина. По отношение на липсата възниква оборима презумпция, че е причинена от отчетника, тъй като нему е поверено пазенето и отчитането на поверените му материални и/или парични ценности като специфично задължение по трудовото правоотношение. В. решение е в съответствие с посочената задължителна съдебна практика.
К. поставя въпроси: “в изготвения доклад по делото съдът длъжен ли е да посочи правната квалификация на иска или не е длъжен“ и “може ли съдът в своето решение да се позове на оспорени от едната страна доказателства без за тези доказателства да бъде открито производство по тяхното оспорване“, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Отделно от това по тървия въпрос следва да се посочи, че по конкретното дело не съществува неяснота относно правната квалификация на предявените искове. По втория въпрос следва да се посочи, че при оспорване на на доказателствата ответникът по иска е заявил, че при откриване на производство за оспорване желае да му бъде дадена възможност да ангажира доказателства във връзка с оспорването, но не е направил това. С въззивната жалба не е ангажирал доказателства във връзка с оспорването на представените с исковата молба доказателства /доказателства за установяване оставането му без работа след уволнението и актове за извършена проверка за наличността/, при релевирана в жалбата извинителна причина за допускането им за първи път във въззивното производство.
К. поставя въпрос: “представляват ли трудови нарушения визираните в длъжностната характеристика на един служител задължения и задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика на един служител трудови ли са“, но не сочи и не аргументира допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 ГПК.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.03.2016г., постановено по в.гр.д.№2164/2015г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.