О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
Гр.С., 16.06. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря ……….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.542 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Й. А. срещу решение №.397/27.10.16 по г.д.№.603/16 на Окръжен съд Русе – с което, след частична отмяна на реш.№.653/12.05.16 на г.д.№.4490/15 на Русенски районен съд, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че съществува вземане на ОД на МВР Р. за суми 4730,84лв. обезщетение за ползване без основание на ведомствено жилище за периода м.03.13-м.02.15, 498,62лв. лихви и 243,18лв. такса битови отпадъци за периода 2011-2014г., по заповед за изпълнение по ч.г.д.№.1159/15 на Русенски районен съд.
Ответната страна ОД на МВР Р. оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта по претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване /която е предявена за сумата 5090,84лв./. Размерите на останалите искове са под предвидения в чл.280 ал.2 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тези му части не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща горните части, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че се претендира обезщетение за ползване без правно основание на жилище, което е частна държавна собственост и е предоставено за стопанисване и управление на ОД на МВР; именно с оглед разпоредбата на чл.14 З. и в качеството си на юридическо лице, на което е предоставено жилището, ползвано от ответника – а не като наемодател, ОД на МВР претендира процесното обезщетение за период от прекратяване на правното основание за ползването му; поради това и дирекцията е активно материалноправно легитимирана да предяви иска. От фактическа страна е изяснено, че ответникът е ползвал ведомственото жилище по наемно правоотношение, възникнало съгласно заповед №.456/9.11.80 на Началника на ОУ на МВР, което е било преуредено с договор за наем, сключен на 19.08.10 за срок от една година. След изтичането му правоотношението е било прекратено – а с това е отпаднало и основанието за ползване на жилището. За периода от 19.08.11 до изземването му по административен ред със заповед на областния управител ответникът е ползвал имота без основание и дължи обезщетение за лишаване от ползване. След съобразяване на експертиза за средна пазарна цена и приспадане на платени суми е прието, че дължимите такива са 4730,84лв. обезщетение за ползване, 498,62лв. лихви и 243,18 такси за битови отпадъци.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, но не формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая касаторът поддържа, че касационната жалба отговаря на изисквания на чл.284 ал.3 ГПК и поради това не представя /вкл. след указания/ отделно изложение на касационните основания – но жалбата не съдържа ясно формулиран общ, абстрактен /а не фактически и конкретен/ материалноправен или процесуалноправен въпрос, удовлетворяващ изискванията на чл.280 ал.1 ГПК. Вместо такъв се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт и оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Предвид задължението на касационния съд да допусне до касация обжалваното решение ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо /т.1 от ТР №.1/2009 от 19.02.2010г. на ОС на ОСГТК на ВКС/ и наведените оплаквания за недопустимост поради постановяване на въззивно решение без да е било налице надлежно сезиране с въззивна жалба от ответната страта, настоящата инстанция намира, че такава хипотеза не е налице. Решението е постановено по жалба на лице, което е страна по делото – ОД на МВР Р.. В същата изрично е отбелязано, че се подава от Г. Д. като главен юрисконсулт на ОД на МВР Р., процесуален представител на Директора на МВР Р.; тя е съставена на бланка на МВР, ОД на МВР Р., и върху нея е поставен печат, съдържащ изходящ номер на Областна дирекция на МВР Р.-№.336р9093/27.0516; върху подписа на юрисконсулта отново е поставен печат на ОД на МВР. Същевременно, подалото жалбата лице юрисконсулт Г.Д. се легитимира по делото като представител на ОД на МВР Р. с пълномощно, подписано от Директора на ОД на МВР Р. и овластяващо я да представлява ОД на МВР Р. пред съдилищата в Република България, където дирекцията и структурните й звена са страна, вкл. да подписва искови молби, въззивни и касационни жалби от името на ОД на МВР Р.. От съвкупната преценка на тези данни става ясно, че въззивният съд се е произнесъл по жалба, подадена от Г. Д. не в качеството й на частно лице, а в качеството й на юрисконсулт на ОД на МВР Р., упълномощен да представлява дирекцията от нейния управляващ и представляващ Директора-т.е. по жалба на страна по делото.
С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба в минимален размер – 50лв. /чл.25а Н./, на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.397/27.10.16 по г.д.№.603/16 на Окръжен съд Русе в частта, с която, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че съществува вземане на ОД на МВР Р. за сума 4730,84лв. обезщетение за ползване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Й. А. срещу решение №.397/27.10.16 по г.д.№.603/16 на Окръжен съд Русе в останалата му част като недопустима.
ОСЪЖДА А. Й. А., ЕГН [ЕГН], [населено място] 7005, [улица], вх.7, ет.4, ап.12, да плати на ОД на МВР Р., [населено място], [улица].49, 50лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението в частта за недопускане на касация и в частта за разноски не подлежи на обжалване.
Определението в частта за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: