О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
Гр.С., 05.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5345 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.479/6.07.16 по г.д.№.772/14 на Окръжен съд Добрич е отменено определение №.396/8.07.14 по г.д.№.745/13 на Каварненски районен съд, като вместо него е допуснато обезпечение на предявен от [фирма] иск по чл.40 ал.1 З. за отмяна на решение на Общо събрание на Етажна собственост, взето на 4.10.13, чрез спиране изпълнението на решението.
Постъпила е частна касационна жалба от Р. Б. – като управител на Етажна собственост в жилищна и търговска сграда /състояща се от секции А, В и С/, построена в УПИІІ-101, кв.1 по плана на [населено място], общ. К., при граници на УПИ УПИ 1-111, УПИ ІІІ-1, УХИ ХІ-2, и от две страни улици – с искане за отмяна на горното определение като незаконосъобразно.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Окръжен съд Добрич е приел, че подадената частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да уважи молба по чл.40 ал.3 З. за спиране на изпълнението на атакуваното решение на Общо събрание на Етажна собственост е допустима – като се е позовал и на т.3 ТР 5/14 от 24.06.2016 на ОСГК на ВКС. От друга страна, самото искане за спиране е основателно, доколкото са представени достатъчно доказателства, сочещи на вероятна основателност на претенцията за отмяна на атакуваното решение на ОС на ЕС.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащи се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, респективно на въззивното определение. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Същевременно непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./.
Дори да се приеме, че изложението съдържа годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – и с него се цели поставянето на проблема допустимо ли е обжалване на определение за спиране или отказ за спиране на изпълнението на решение на ОС на ЕС, то този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно ТР 5/14 от 24.06.2016 на ОСГК на ВКС, т.3, по своя характер спирането на изпълнението на решение на ОС на ЕС е вид обезпечителна мярка, която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му, докато трае исковият процес; поради това и молбата за спиране изпълнението на решение на ОС на ЕС по чл.40 ал.3 З. подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство и определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията. Като е приел, че първоинстанционното определение по молба по чл.40 ал.3 З. подлежи на обжалване по реда на обезпечителното производство – и е разгледал подадената срещу него частна жалба като допустима, въззивният съд е процедирал в съответствие с, а не в отклонение от вече уеднаквената задължителна практика на ВКС. Предвид изложеното, основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК /т.2, т.3 ТР №.1/2009г., ОСГТК на ВКС/, не са налице.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.479/ 6.07.16 по г.д.№.772/14 на Окръжен съд Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: