ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157
гр. София, 12.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1718 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3849/06.03.2017г. на М. Д. Д. срещу определение № 495/09.02.2017г., постановено по ч.гр.д. № 5292/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 554/11.07.2016 г. по гр.д. № 135/2016 г. на Окръжен съд – Перник. С последното е върната исковата молба на страната, подадена против Прокуратурата на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители, частен съдебен изпълнител Г. С. Д., Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд, поради неотстраняване в срок на констатирана нередовност в последната и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, доколкото размера на претендираното обезщетение е бил намален на основание чл. 214 ГПК и цената на иска е под 25 000 лв. Твърди, че въззивното определение е незаконосъобразно, тъй като е постановено без да бъде съобразена молбата на страната от 05.07.2016г. за намаляване цената на иска, представена в производството по гр.д. № 135/2016г. на Окръжен съд – Перник. Моли да бъде открита процедура за възстановяване на молба за намаляване цената на иска от 09.04.2016 г., която е била изгубена и не се намирала в кориците по гр.д. № 135/2016 г. на Окръжен съд – Перник.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят прави искане за отвод на всички съдии от Върховния касационен съд, тъй като е предявил искове, насочени против него – предмет на висящи съдебни производства. Прави и искане за отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд по въпроса кой равен по степен съд на Върховния касационен съд на Република България в друга държава членка е компетентен да разгледа частната жалба, ако българският съд не може да се сформира състав.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Настоящия съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК за отстраняване на някой от членовете му от разглеждане на делото, поради което искането за отвод следва да бъде оставено без уважение. Разпоредбата на чл. 22 ГПК сочи обстоятелства при наличието, на които не се допуска в състава на съда да участва съдия, с оглед гарантиране обективността при разглеждане на спора. Такива не са налице по отношение на членовете на настоящия съдебен състав, на който делото е разпределено по съответните правила и ред за това.
По отношение на заявеното пред настоящата инстанция искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:
При наличие на предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 628 ГПК – тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС да е от значение за правилното решаване на делото, съдът може да направи запитване до Съда на ЕС по всяко време в хода на инстанционното производство по делото – чл. 267 от Договора за функционирането на ЕС. Преюдициалното запитване може да бъде направено служебно или по искане на страната, като преценката дали да се отправи запитване е изцяло в прерогативите на съда.
В процесния случай не са налице предпоставките по чл. 628 ГПК, тъй като по реда на преюдициалното запитване не може да се определи компетентност на равен на ВКС съд в друга държава – членка, защото не е предвидена подобна процедура за изземване на дело от компетентността на националните съдилища и разглеждането му от съд на друга държава – членка /освен ако не са налице особени правила във връзка с местната подсъдност/ и защото Съдът на ЕС може да се произнася само по въпроси, касаещи общностното право, а в случая подобни не се поставят. Не е изчерпана и компетентността на ВКС, тъй като не е налице отвод нито на настоящия състав на ВКС, нито на всички съдии от ВКС.
Жалбоподателят е направил искане за откриване на процедура за възстановяване на молба за намаляване цената на иска от 09.04.2016 г., което не подлежи на разглеждане в касационната инстанция. Компетентен да се произнесе по заявеното искане е Окръжен съд – Перник, доколкото жалбоподателят твърди, че молбата е представена пред първоинстанционния съд, но е била изгубена. На възстановяване съгласно чл. 90, ал. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата подлежат изгубени или унищожени в цялост дела, а съгласно ал. 5 и изгубени или унищожени съдебни актове и съдебни книжа. Правилникът изисква в кориците на делото да се съхраняват всички постъпили по него книжа. Макар да не е посочено изрично, доколкото именно исканията на страните определят предмета на делото, по този ред следва да се постъпи и за възстановяването на изгубена молба, ако повторното с представяне в копие от страната или снабдяване с копие от вписания в Агенция по вписванията екземпляр е невъзможно. Тъй като молбите на страните не са писмени доказателства по смисъла на чл. 178 и сл. ГПК, и следователно по отношение на тях редът на чл. 165 ал. 1 ГПК е неприложим. Според чл. 90 от Правилника началото на производството се поставя с нареждане на административния ръководител на съда, пред който е разглеждано делото. Няма значение по какъв начин е констатирана липсата – служебно /например при инвентаризиране на делата/ или по искане на страна.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С въззивното определение Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционно определение за връщане на исковата молба, подадена от М. Д., поради неотстраняване в срок на констатирана нередовност. Въззивният съд е приел, че производството по гр.д. № 135/2016 г. е образувано по кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 800 000 евро, дължими солидарно от част от ответните страни, както и за осъждане на всички ответни страни да му заплатят солидарно сумата от 450 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – притеснения, унижение и психически тормоз. Приел е, че с определение № 227/23.03.2016 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, с указания за конкретно посочване в какво се изразяват твърдените имуществени вреди; действията, респ. бездействията /с описание на време, място и начин на извършване на съответното вредоносно деяние/, с които се твърди да са причинени всички вреди, както и обстоятелствата, обуславящи солидарната отговорност на ответните страни. Посочил е, че определението на съда е било редовно връчено на ищеца на 04.04.2016 г. С депозираната в срок молба от 13.04.2016г. жалбоподателят не е привел исковата молба в съответствие със законовите изисквания за нейната редовност чрез конкретизирано изложение на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, което препятствало дейността на съда по определяне основанието на предявените искове и предмета на доказване в производството. Посочил е, че с последваща молба /15.04.2016г./ ищецът е направил искане за препращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд, предвид седалището на ответните страни по спора.
За да бъде допуснато касационното обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК, въззивният съд трябва да се e произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото /обусловил е изводите на съда/ и по отношение на който е налице някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В депозираната касационна жалба и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната е изложила само доводи за неправилност на постановения съдебен акт, за допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на изводите на съда. Не е направен и опит да се формулира конкретен правен въпрос, нито е налице аргументация във връзка с някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател следва да посочи правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд /ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС, т. 1/, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационния съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо в случая, при липсата на формулиран от касатора правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице предпоставките за селектиране на подадената частна касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Д. Д. за отвод на настоящия състав на Върховния касационен съд: Жива Декова, Илияна Папазова и Майя Русева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Д. Д. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 495/09.02.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 5292/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.