О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
[населено място] 29.05. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 4908 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], Териториален център за пътнически превози – Горна О., чрез процесуалния представител юрисконсулт И., срещу решение от 25.07.2016г., постановено по в.гр.д.№510/2016г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.04.2016г. по гр.д.№82/2016г. на Горнооряховски районен съд за уважаване на предявените от В. А. В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-2 КТ. Решението е обжалвано и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен и иска по чл.225, ал.1 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба от В. А. В., чрез процесуален представител адв.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от В. А. В. срещу [фирма], Териториален център за пътнически превози – Горна О., искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 3/14.01.2016г. на ръководителя на Т. – Горна О.; за възстановяване на длъжността „кондуктор“ в Превозна служба Шумен. С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен и предявения иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В. съд е приел за незаконосъобразно дисциплинарното уволнение поради несъответствие между тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и тежестта на извършеното нарушение. Служителят е дисциплинарно уволнен затова, че на 19.11.2015г. при обслужване на влак № 20164 от В. за Шумен не е извършил качествени обща и частични проверки на документите за пътуване и не е издал своевременно билети на пътниците. Ищецът не е оспорвал констатациите в заповедта, че във влака е имало пътници без биле и част от тях са таксувани по-късно. Установено е въз основа на събраните свидетелски показания по делото, извършената проверка, откритите пътници без билет, но Прието е от въззивния съд, че поведението на ищеца не представлява такова нарушение, което да доведе до налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, предвид факта, че в хода на тази проверка ищецът е започнал издаването на билети, както и обстоятелството, че общият брой пътници във влака е бил двадесет и седем души и че сам ищецът е знаел кои от тях са нередовни. Преценено е и дисциплинарното минало на служителя, като са изложени съображенията на съда, че обстоятелството, че служитят е бил сънкциониран веднъж но за деяние, което е съвсем различно по вид и процесният случай не се явява негово продължение, а още по-малко инициира трайно и целенасочено неглижиране на служебните задължения.
К., счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по въпроса: „относно критериите по чл.189, ал.1 КТ при преценка тежестта на нарушението и в частност следва ли да бъдат съобразени характера и важността на неизпълненото трудово задължение, възможните вредни последици от неизпълнението, както и обстоятелствата, при които е извършено, в т.ч. поведението на служителя и дисциплинарното му минало“. К. сочи, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с решение №227 от 29.06.2012г. по гр.д.№1417/2011г. на ВКС, ІІІг.о., решение №112 от 07.05.2012г. по гр.д.№5348/2014г. на ВКС, ІІІг.о., решение №75/10.06.2015г. по гр.д.№5735/2014г. на ВКС, ІVг.о. и решение №167 от 14.05.2013г. по гр.д.№1102/2012г. на ВКС, ІVг.о. Посочените решения на ВКС разясняват критериите при преценка тежестта на нарушението с оглед приложението на чл.189, ал.1 КТ. К. се позовава на последното от тях и относно приетото с него, че тежестта на нарушението се определя с оглед характера на изпълняваната робота, с оглед характера на възложените функции и доколко те сочат на оказано от работодателя по-голямо доверие; доколко те сочат за оказано от работодателя по-голямо доверие; като трудови функции, неизпълнението на които съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение са приети такива, свързани със задължения по опазване обществената сигурност, по опазване сигурността на живота и здравето на хората или на сериозни материални блага и поради това сочат на оказано високо доверие на работника. Настоящият случай не е такъв. Практиката на ВКС, вкл. посочените решения по чл.290 ГПК, дава разяснения по приложението на чл.189 ГПК за критериите, по които при всеки отделен случай се определя дисциплинарното наказание от работодателя и които се съобразяват от съда при преценката по конкретното дисциплинарно уволнение за съответствието на тежестта на дисциплинарното нарушение и тежестта на наложеното дисциплинарно нарушение. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е съответствието на тежестта на дисциплинарното нарушение и тежестта на наложеното дисциплинарно нарушение, при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. Отделно, в конкретния случай по време на движението на влак №20164 в участъка гара Е. – гара Б., където са се качили на влака установените при проверката 15 пътници без документи за пътуване, служителят е разполагал с 5 минути от гара Е. до спирка С., 3 минути от спирка С. до гара Б. и 0 минути от гара Б. до началото на проверката, като по същото време е следвало да прекъсва извършването на трите частични проверки на пътниците, за да осъществи задълженията си по време на престоя на влака при общо 2.5 минути престой на влака в тези жп гари. Установено е, че многократно началник ПС Шумен е докладвал, че спирките по процесния маршрут са наблизо и са необслужвани, че от спирка Е. се качват много пътници и отнема много технологично време издаването на билети на всички пътници, каквото е било положението и при процесната проверка и което положение и създадената от работодателя организация на работата е променено едва от 22.03.2016г., когато е започнало издаване на билите на пътуващите от спирка Е.. За предходната 2014г. служителят е награден с грамота за отлично изпълнение на служебния дълг и проявения висок професионализъм.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените за касационното производство разноски в размер на 950лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.07.2016г., постановено по в.гр.д.№510/2016г. на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], Териториален център за пътнически превози – Горна О., [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на В. А. В. с ЕГН [ЕГН] сумата 950лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: