О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
[населено място] 22.12. 2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
т.дело №61309 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуален представител адв.Й., срещу решение от 25.11.2015г. по т.д.№1231/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 15.01.2015г. по т.д.№5130/2013г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивно решение е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 25 000 евро,представляваща неустойка по чл.26 от предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване от 19.09.2008г.
В. съд е приел за безспорно установено, че към датата на изпращането на нотариалната покана от ищеца до ответника е бил изтекъл предвидения в чл.13 от предварителния договор срок за извършването на проектирането, възложено в тежест на ответника, но че за да изпълни това си задължение ответникът е следвало да разполага с документите,описани в чл.3 от предварителния договор,които с посочената клауза ищецът се е задължил да го снабди – документ за собственост върху имота, оригинална скица и нотариално заверено пълномощно,което е логично да бъде издадено на лице от ответното дружество. Прието е от въззивния съд, че по делото ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи положителното си твърдение /че е изпълнил задълженията си по договора/, не е ангажирал доказателства, че е предоставил на ответника посочените документи. Поради това е прието, че към момента на изпадане в забава на ответника ищецът в качеството му на кредитор също се е намирал в забава по смисъла на чл.95 предл.2 от ЗЗД /в какъвто смисъл е и направеното от ответната страна процесуално възражение/ и намира приложение разпоредбата на чл.96, ал.1 ЗЗД, освобождаваща длъжника от отговорност за собствената му забава. По тези съображения е прието, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, предвидена в чл.26 от предварителния договор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поставя въпрос: „може ли при наличие на конкретни норми в специалния закон – чл.302, 306 и 309 ТЗ, съдът да прилага общия – чл.95 и 96 ЗЗД“, който въпрос счита, че е от значение за точното прилагане на закона. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение и не е стоял за разрешаване по конкретното дело. С т.3 от предварителния договор ищецът се е задължил да предостави на ответника копия от всички документи, доказващи правото му на собственост върху имота, оригинална скица,както и нотариално заверено пълномощно за снабдяване с всички необходими документи, свързани с проучването, проектирането, одобряването и учредяването на правото на строеж. От своя страна ответникът се е задължил да извърши проектирането. Ищецът не е релевирал доводи, че ответникът е могъл да се снабди с документите по чл.3 от договора и да извърши проектирането, по аргумент от чл302 ТЗ за дължимата грижа, без да му бъде оказано съдействие от ищеца-собственик на терена за това. По делото не е имало твърдения и данни неизпълнението да е причинено от непреодолима сила, за да е следвало съдът да се произнася по приложението на чл.306 ТЗ. Поради това неоснователно се сочи от касатора, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената задължителна съдебна практика по приложението на чл.309 ТЗ.
Съдът е отхвърлил иска за неустойка, поради което неоснователно се сочи от касатора, че е разрешил въпрос по приложението на чл.309 ТЗ – дали може да се намалява поради прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Поради това неоснователно се сочи от касатора, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената съдебна практика по приложението на чл.чл.302, 306 и 309 ТЗ. Отделно, не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
К. само е посочил, но не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване.
Предвид изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.11.2015г. по т.д.№1231/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: