О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
Гр.София, 07.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.541 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение на Русенски окръжен съд №.1510/15.12.16 по г.д. №.603/16 по реда на чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото решение №.397/27.10.16 в частта за разноските, като А. Й. А. е осъден да плати на ОД на МВР Р. и сума в размер на 1126лв. разноски за производството.
Постъпила е частна жалба от А. А. с искане за обезсилване и отмяна на горното определение като недопустимо и неправилно. Излагат се оплаквания, че атакуваният акт е постановен по молба, изходяща от лице /Г. Д./, което не е страна в производството пред РС Русе, и не е подадена в срок, респективно че не е ясно защо съдът е приел, че молбата е подадена от ОД на МВР Р..
Ответната страна ОД на МВР Р. оспорва жалбата.
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
На първо място определението за изменение на решението в частта за разноските е постановено по молба на лице, което е страна по делото – ОД на МВР Р.. В подадената в тази връзка молба изрично е отбелязано, че се подава от Г. Д. като главен юрисконсулт на ОД на МВР Р., процесуален представител на Директора на МВР Р.; тя е съставена на бланка на МВР, ОД на МВР Р., и върху нея е поставен печат, съдържащ изходящ номер на Областна дирекция на МВР Р.-№.336р19416/14.11.16; върху подписа на юрисконсулта отново е поставен печат на ОД на МВР. Същевременно, подалото молбата лице юрисконсулт Г.Д. се легитимира по делото като представител на ОД на МВР Р. с пълномощно, подписано от Директора на ОД на МВР Р. и овластяващо я да представлява ОД на МВР Р. пред съдилищата в Република България, където дирекцията и структурните й звена са страна, вкл. да подписва искови молби, въззивни и касационни жалби от името на ОД на МВР Р.. Съвкупната преценка на всички тези данни води до извода, че е налице молба, подадена от Г. Д. не в качеството й на частно лице, а в качеството й на юрисконсулт на ОД на МВР Р., упълномощен да представлява дирекцията от нейния управляващ и представляващ Директора /обстоятелството, че в молбата се съдържа отразяване, че Г.Д. е процесуален представител на Директора на МВР Р., указва единствено на факта, че е упълномощена за извършване на процесуално представителство от Директора на ОД на МВР Р. – който е управляващ и представляващ дирекцията и разполата с правомощие да упълномощава други лица да я представляват – в това число юрисконсулти по дела/ – и тази молба е надлежно изведена като изходящ от ОД на МВР Р. документ със съответен изходящ номер. Доколкото е налице и пълномощно, което удостоверява, че юрисконсулт Г. Д. е упълномощена от Директора на ОД на МВР Р. да представлява дирекцията пред съдилищата, то лицето, подало молбата, действително разполага с представителна власт по отношение на упълномощителя ОД на МВР Р. да действа от негово име и за негова сметка пред съд. При това положение молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от лице, което е надлежен процесуален представител на ОД на МВР Р. – и следователно е подадена от ОД на МВР [населено място] – т.е. от страна по делото.
На второ място молбата е подадена и в предвидения в чл.248 ал.1 ГПК срок, в който може да се иска изменение на решението в частта за разноските. В случая той е едномесечен – колкото е срокът за обжалване на решението. Започнал е да тече на 2.11.16 – когато ОД на МВР Р. е била уведомена за решението, а молбата е подадена на 14.11.16г. – т.е. преди изтичането му. Предвид изложеното молбата по чл.248 ГПК е била подадена в срок и е следвало да бъде разгледана.
Като се е произнесъл при надлежно сезиране- от лице, което е страна по делото, и в срок – съдът е постановил допустим съдебен акт, който не трябва да бъде обезсилван. Доколкото жалбоподателят обосновава твърденията си за неправилност на атакувания акт със същите пороци, поради които иска и обезсилването му- те, по посочените по-горе причини, са неоснователни и не биха могли да доведат и до отмяна на акта. Крайният извод на въззивния съд – че молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от легитимирано лице и в срок – е верен – по изложените в настоящото определение подробни мотиви, поради което и не са налице основания за обезсилване и за отмяна на обжалваното определение. Частната жалба е неоснователна и атакуваният акт следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Русенски окръжен съд №.1510/15.12.16 по г.д.№.603/16.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: