О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
Гр.С., 11.10. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.882 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кметство [населено място] срещу решение №.530/20.12.16 по г.д.№.780/16 на ОС Пазарджик – с което е потвърдено реш.№.406/19.07.16 по г.д.№.186/16 на РС Пещера за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ и чл.221 ал.2 КТ.
Ответната страна П. Д. Б. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта по претенциите с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Размерът на иска по чл.221 ал.2 КТ /300лв./ е под предвидения в чл.280 ал.2 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща тази част, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от безсрочен трудов договор – по силата на който ищцата е заемала длъжността „старши счетоводител” в Кметство Р. – който е бил незаконосъобразно прекратен от ответника на основание чл.188 КТ /дисциплинарно уволнение/. Отразил е, че П.Б. е извършила само първото визирано в заповедта за уволнение нарушение /предоставила на Кмета на [населено място] №.710/17.11.15, изпратена единствено чрез служебния е-мейл, едва на 3.02.16-макар че била входирана още на 19.11.15 в Кметството/, но то не се отличава с тежест и значимост /доколкото заповедта е била представена 16 дни преди изтичане на срока, грешката е призната, а твърденията за липса на достъп до интернет и парола на работодателя не могат да се тълкуват в нейна вреда/, които биха могли да обосноват налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Съдът не е приел, че е извършено второто вменено нарушение /че до 8.02.16 ищцата не е представила на Кмета документите, съставени в изпълнение на Заповед №.742/1.12.15 и Заповед №.33/9.12.15, както и заключенията на инвентаризационните комисии/ – посочил е, че от текста на заповедите не се установява конкретно вменено с тях задължение, което ищцата следва да изпълни – поради което и не е налице виновно неизпълнение на нейни трудови задължения. С оглед основателността на главния иск, за основателни са приети и акцесорните претенции по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. Във връзка с пасивната легитимация на ответника въззивният съд е възприел изразеното и от първоинстанционния становище, че надлежна страна ответник е Кметство [населено място]. Посочил е, че независимо от отразяването, че ответник е Кмета на [населено място] /което кореспондира на посочения в атакуваната заповед работодател „Б. Х., Кмет на Кметство [населено място]”/, в обстоятелствената част на исковата молба изрично се сочи, че ищцата е работила в ответното кметство на длъжност „старши счетоводител”, както и че функциите на Кмета са изрично регламентирани в З. /чл.46 ал.1 т.4 КТ/, но работодател е самото Кметство. Поради това и правилно първоинстанционният съд с разпореждане от 17.05.16 е приел, че ответник, в съответствие с пар.1 т.1 ПР на КТ, е Кметството.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС, която сочи, както и по въпроса подлежи ли на съдебен контрол спазването на критериите по чл.189 ал.1 КТ, респективно дали дисциплинарното наказание съответства на тежестта на нарушението, ако ищецът не е оспорил с исковата молба тежестта на наложеното дисциплинарно наказание – който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Излага оплаквания за недопустимост на решението като постановено срещу ответник /Кметство [населено място]/, по отношение на който няма предявена искова молба, и на основание за незаконност, което не е било посочено в нея.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Във връзка с позоваването на чл.280 ал.1 т.1 ГПК изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност и недопустимост. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид.
Основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. Съгласно т.4 на ТР №.1/19.02.10 по тълк.д.№.1/09 на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не се касае за неясни или противоречиви разпоредби, а е налице и задължителна практика на ВКС. В същата е пояснено, че в случай, че част от нарушенията са доказани, а друга част не са, то заповедта следва да се приеме, че е законосъобразно издадена, само за онези от нарушенията, които са доказани с оглед разпоредбата на чл.189 КТ /реш.№.48/14.05.12 по г.д.№.447/11, IV ГО/. Приетото от въззивния съд не е в отклонение, а в съответствие с вече формираната задължителна практика, и не би могло да обоснове допускане на касационно обжалване.
Предвид задължението на касационния съд да допусне до касация обжалваното решение ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо /т.1 от ТР №.1/2009 от 19.02.2010г. на ОС на ОСГТК на ВКС/ и наведените оплаквания за недопустимост поради разглеждане на иска по отношение на непосочен ответник и на непредявено основание, настоящата инстанция намира, че такава хипотеза не е налице. Действително ищцата е посочила като ответник Кмета на Кметство Р., но в обстоятелствената част на исковата молба изрично е отразила, че е работила в ответното кметство. При тези обстоятелства първоинстанционният съд, като е съобразил от една страна задължението си да обезпечи развитието на процеса между надлежни страни /процесуалната им легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за която съдът следи служебно – ако констатира, че исковете са насочени срещу ненадлежна страна, той е длъжен да остави исковата молба без движение с указания за предприемане на действия по конституиране на надлежен ответник или да прекрати производството по делото/, и от друга разпоредбите на пар.1 ПР на КТ и чл.46 ал.1 т.4 З. – правилно е приел, че на практика исковата молба е насочена срещу Кметството на [населено място] – което съставлява работодател по смисъла на пар.1 ПР КТ и е надлежна страна по спора. За това той своевременно е уведомил страните с разпореждане №.1002/17.05.16 и те не са се противопоставили, вкл. в първото съдебно заседание – в което е участвал надлежно упълномощен процесуален представител на ответника Кметство [населено място] – адв.П. /пълн. стр.138/. При това положение по делото на страната на ответника е участвала надлежна страна, която е била редовно и належно представлявана и постановеното с нейно участие решение не е недопустимо. Неоснователни са оплакванията и за разглеждане на исковата молба на непредявено основание. Безспорно съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспореното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба /реш.№.149/13.06.12 по г.д.№.475/11, ІV ГО, реш.№.665/1.11.10 по г.д.№.242/09, ІV ГО, реш.№.297/3.10.14 по г.д.№.7528/13, ІV ГО и др./. В случая, обаче, се касае за различна хипотеза. В исковата молба се твърди, че не са извършени посочените в заповедта дисциплинарни нарушения – като при установяване на извършване само на част от тях, съдът, за да се произнесе по оспорената законосъобразност на уволнението, би следвало да извърши преценка дали установените нарушения биха могли да обосноват налагане на същото наказание съобразно критериите на чл.189 КТ /в този смисъл е и цитираната по-горе задължителна практика/. Случаят е специфичен и не съставлява разглеждане на непосочен порок, а осигуряване на приложението на съдебния контрол върху уволнение при надлежно сезиране с оплакване за неизвършване на нарушения и частичното им установяване – при условие, че наказанието е наложено от работодателя за две нарушения в съвкупност – а не за едно. При тези обстоятелства въззивният съд не е постановил недопустимо решение.
Предвид всичко изложено по-горе, сочените от касатора касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски за адвокатски хонорар в размер на 650лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.530/20.12.16 по г.д.№.780/16 на ОС Пазарджик В ЧАСТТА по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1– т.3 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Кметство [населено място] срещу решение №.530/20.12.16 по г.д.№.780/16 на ОС Пазарджик В ЧАСТТА по иска с правно основание чл.221 ал.2 КТ като недопустима.
ОСЪЖДА Кметство [населено място], общ.Пещера, [улица].41, да плати на П. Д. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Пещера, [улица].4, 650лв. /шестотин и петдесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението в частта за недопускане не подлежи на обжалване.
Определението в частта за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ