ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 420
[населено място], 09.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 4628 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. А. К. против определение № 414/28.06.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 324/2016 г. по описа на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение № 385/01.06.2016 г. по гр.д. № 234/2016 г. на Окръжен съд – Добрич. С последното е върната, подадената от страната искова молба вх. № 2723/03.05.2016 г. и производството по делото е прекратено, поради неотстраняване в срок на констатирана от съда нередовност на исковата молба.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, тъй като срокът по чл. 129 ГПК за привеждане на исковата молба в съответствие със законовите изисквания за нейната редовност не е решителен и подлежи на удължаване, което неправилно е отказано от съда с определение № 368/26.05.2016 г. по гр.д. № 234/2016 г. Поддържа, че е изпълнил указанията на съда с молба от 04.06.2016 г., подадена след постановяване на определението за прекратяване на производството по делото, но преди датата, на която последното му е съобщено – 08.06.2016 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса „допустимо ли е удължаване на срока на основание чл. 63, ал. 1 ГПК за изпълнение на указанията на съда по чл. 47, ал. 3 и ал. 4 ГПК“, разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд.
Ответната страна по частната касационна жалба – частен съдебен изпълнител С. Р. С., е подал в законоустановения срок отговор на последната, в който излага доводи за нейната неоснователност.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
В. съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционния съд за връщане исковата молба на К. К. на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстраняване констатираните в т. 3 и т. 4 на разпореждане № 591/05.05.2016 г. недостатъци на исковата молба в определения от съда срок, след като молбата на страната по чл. 63 ГПК за продължаване на последния е оставена без уважение.
Производството по гр.д. № 234/2016 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. № 2723/03.05.2016 г. на К. К. против частен съдебен изпълнител С. С. по иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 2 177 000 лв. С Разпореждане № 591/05.05.2016 г., постановено в производството по делото съдът, след констатация за нередовност на подадената от страната искова молба, е оставил последната без движение със следните указания: 1. да посочи адрес за призоваване на ответната страна– ЧСИ С. С.; 2. да посочи цена на иска; 3. да уточни броя и вида на кумулативно обективно съединените искове, наличието на активна и пасивна легитимация на страните; да изложи твърдения и съответно на тях да формулира търсената съдебна защита по всяка една от заявените искови претенции, като по основното си искане с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ конкретизира неправомерните действия на частния съдебен изпълнител, настъпила при упражняване дейността на частния съдебен изпълнител конкретна пряка и непосредствена имуществена вреда под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи и причинна връзка между тях; 4. да внесе по сметаката на съда държавна такса по чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, в размер на 87 080 лв. Разпореждането на съда е връчено на страната на 16.05.2016 г. на лице от домашните му – неговата съпруга М. К.. С молба вх. № 3272/26.05.2016 г. ищецът е посочил адрес за призоваване на ответната страна по делото и цена на иска от 2 177 000 лв., като за изпълнение на указанията на съда по т. 3 и т. 4 е поискал удължаване на срока до 23.05.2016 г. С Определение № 368/26.05.2016 г., постановено по делото Окръжен съд – Добрич е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 63, ал. 1 ГПК на ищеца за продължаване на определения от съда срок за привеждане на исковата молба в съответствие със законовите изисквания за нейната редовност, тъй като страната не е посочила уважителни причини за това, с оглед на което е върнал на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, депозираната от ищеца искова молба вх. № 2723/03.05.2016 г. с атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение.
Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол на обжалваното определение. За да бъде допуснато касационното обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК, въззивният съд трябва да се e произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните изводи на съда. По отношение на този въпрос следва да е налице едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тежест на касатора е да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за обжалване, посочени в чл. 281 ГПК.
Формулираният от касатора правен въпрос относно допустимостта на продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда по чл. 47, ал. 3 и ал. 4 ГПК не е обусловил правните изводи на въззивния съд. С обжалваното определение съдът е приел, че молбата с правно основание чл. 63 ГПК за удължаване на срок за изпълнение на указанията на съда за уточняване броя и вида на предявените кумулативно обективно съединени искове, конкретизиране на претърпяната от ищеца имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от действията на ответника – частен съдебен изпълнител и представяне на документ за внесена държавна такса по сметаката на съда в размер на сумата от 87 080 лв., дадени на основание чл. 129 и сл. ГПК, е оставена правилно без уважение от окръжния съд. Съдът не се е произнесъл по въпрос, свързан с приложение на разпоредбите на чл. 47, ал. 3 и ал. 4 ГПК, установяващи съответни правила за връчване на съобщение на ответника чрез залепване и задължение на ищеца да представи актуална справка за адресна регистрация на ответника, когато последния не се яви в посочения от съда срок в канцеларията на съда, за да получи книжата по делото, съотв. когато връчителят установи, че ответника не пребивава на посочения адрес. Напротив въззивният съд е приел, че страната е отстранила констатираната в исковата молба нередовност, изразяваща се в посочване на непълен адрес за призоваване на ответника с депозираната по делото молба вх. № 3272/26.05.2016 г.
Съобразно даденото тълкуване в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. гр. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
На следващо място следва да се посочи, че в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е посочил задължителна практика, в противоречие с която счита, че е постановено обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 414/28.06.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 324/2016 г. по описа на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.