О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
[населено място] 16.06. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 30 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.В., срещу решение от 19.07.2016г., постановено по в.гр.д.№1860/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 02.02.2016г. по гр.д.№7946/2012г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу М. М. П. иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба М. М. П., чрез процесуален представител адв.Х., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу М. М. П. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти – апартамент 15 и апартамент 16, сключен между [фирма] срещу М. М. П., с нотариален акт № 47/2008г., като накърняващ добрите нрави.
В исковата молба твърденията са, че противоречието с добрите нрави се изразява в неплащане на продажната цена от страна на купувача, което представлява липса на насрещна еквивалентна престация.
В. съд е приел, че неоснователността на предявения иск произтича от фактическите и правни твърдения в исковата молба, според които неплащането на уговорената продажна цена от страна на купувача представлява липса на насрещна еквивалентна престация и накърнява добрите нрави. Изложени са съображения, че в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС се приема, че накърняване на добрите нрави е налице в случаите на значителна нееквивалентност на насрещните престации, а нееквивалентността е значителна, когато неравностойността на престациите е толкова съществена, че практически се приравнява на липса на престация и зачита интереса само на една от страните по договора. Преценката дали е нарушен принципът на еквивалентност в степен надхвърляща границите на нравствеността се прави към сключване на сделката, въз основа на договорените със същата условия, а изпълнението или неизпълнението на поетите от страните задължения няма никакво отношение към изискването за еквивалентност. Неплащането на уговорената продажна цена е факт, който би могъл да породи договорната отговорност на купувача към продавача, да породи за продавача потестативно право на разваляне на договора, но не и да породи нищожност или друг вид недействителност на сключения договор.
К., счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по въпроса „във връзка с правилното приложение на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД“. К. сочи, че по поставения въпрос въззивното решение е в противоречие с решение №452 от 25.06.2010г. по гр.д.№4277/2008г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че неравностойност в престацията, която практически е сведена до липса на престация, е нарушение, водещо до нищожност на договора. Не е налице соченото от касатора противоречие, тъй като решението на ВКС се отнася до насрещните престации, такива каквито са договорени, и именно тяхната неравностойност е преценявана дали съставлява нарушение на “добрите нрави “ като основание за нищожност на сделката. Докато по настоящия спор не са релевирани такива доводи и съответно не са разглеждани от въззивния съд. К. сочи, че по поставения от него въпрос въззивното решение е в противоречие с Тълкувателно решене №1 от 15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на О. на ВКС. Доводите са неоснователни, тъй като и с тълкувателното решение е прието, че противоречието с добрите нрави се преценява към момента на сключване на договора, а не към последващ момент и няма предвид изпълнението на договора. К. счита, че по поставения от него въпрос въззивното решение е в противоречие с решение №119 от 22.03.2012г. по гр.д.№485/2011г. на ВКС, с което е прието как следва да се извърши преценката дали нееквивалентността на престациите е значителна. С това решение на ВКС също се има предвид преценка на престациите, които са договорени, а не на изпълнението на договора. Същото се отнася и до останалите изброени от касатора актове на ВКС, за които е посочил, че въззивното решение не е съобразено.
Не е налице и соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. . К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в самата касационна жалба. Отделно от това, по поставения въпрос има установена съдебна практика, включително задължителна съдебна практика, цитирана във въззивното решение и от самия касатор, която не се нуждае от промяна, и в съответствие с която е постановено въззивното решение, а именно, че нееквивалентността на престациите не се обосновава от изпълнението им, а от преценката на тяхното съотношение.
К. сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: за правото на упълномощено да сключи договор за продажба лице да получи продажната цена, ако това не е изрично посочено в пълномощното от упълномощителя и за погасителния ефект на такова плащане по отношение на задължението на купувача да плати продажната цена, който въпрос счита, че е разрешен с въззивното решение в противоречие с решение №68 от 20.03.2017г. по гр.д.№5827/2014г. на ВКС, ІVг.о. Поставеният от касатора въпрос не се отнася до решаващите мотиви на въззивното решение по спора и не е от значение за конкретното дело, за изхода на което е ирелевантно изпълнението на договора.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 4500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.07.2016г., постановено по в.гр.д.№1860/2016г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], да заплати на М. М. П. сумата 4 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: