О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
[населено място] 10.01.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
т.дело №3585 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х.-Б. Ш. С., чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 01.06.2016г. по гр.д.№64/2016г. на Окръжен съд – Кърджали, в частта, с която частично е отменено решение от 15.02.2016г. по гр.д.№408/2015г. на Районен съд – Кърджали и е уважен предявения от К. А. М. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот до размер на 1/3 ид.част.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. А. М., чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивно решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договор за покупко – продажба до размера на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 40909.112.12 по кадастралната карта на [населено място], сключен между страните по делото с н.а.№102/2009г., от кято е съдебно отстранен от трети на сделката лица – съсобственици на имота, притежаващи 1/3 ид.част от собствеността върху имота.
В. съд е намерил за неоснователно възражението за погасяване на иска по давност, по съображения, че когато се претендират последиците на осъществена съдебна евикция, началото на давностния срок съвпада с осъществяването на евикцията, т.е. с влизане в сила на съдебното решение, в случая – с одобряването на съдебната спогодба по предявения от третите лица иск срещу купувача с правно основание чл.108 от ЗС, извършено на 29.06.2011г. Поради това е прието, че към датата на предявяване на иска за разваляне на договора – 27.03.2015г., не е изтекла изискуемата от закона петгодишна давност, поради което искът не е погасен по давност.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „следва ли мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни“. Така поставения въпрос касаторът обосновава с доводи, че липсва яснота в мотивите на въззизното решение защо съдът приема, че за купувача липсва правен интерес да иска разваляне на целия договор, но има правен интерес от частичното разваляне на договора. Доколкото с исковата молба не се иска разваляне на целия договор, така поставеният от касатора въпрос не е е от значение за конкретното дело и представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпрос: „налице ли е правен интерес на купувача при претърпяна частична евикция за 1/3 идеална част от имота да поиска развалянето на договора за покупко-продажба само за идеалната част от имота, от която купувачът е евикциран или в случаите на частична евикция правният интерес на купувача е да развали изцяло договора и да поиска връщането на платената цена и обезщетение за вредите или да поиска намаление на цената и обезщетение за претърпените вреди“. К. счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по приложението на чл.190 ГПК има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. При прехвърляне на собственост, обремена с правата на трети лица, е възможно цялостно разваляне на продажбата, ако по предявения за това иск съдът приеме за доказано, че купувачът не би сключил договора, ако знаеше за правата на третите лица. Съдът може да развали само частично договора ако продавачът притежава идеална част от продадената вещ, независимо дали купувачът би го сключил или не, ако знаеше за правата на третите лица. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор.
Предвид изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 2 400лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.06.2016г. по гр.д.№64/2016г. на Окръжен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Х.-Б. Ш. С. да заплати на К. А. М. сумата 2400лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: