О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
[населено място] 21.04. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
т.дело №60403 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Г. С., чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 11.07.2016г., постановено по в.гр.д.№1850/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.01.2016г. по гр.д.№10291/2013г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от А. Г. С. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Застрахователна компания [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт В., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от А. Г. С. срещу Застрахователна компания [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.10.2012г. на паркинг в [населено място] по вина на водач на товарен автомобил-влекач Н. Д. Д., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Установено е, че произшествието е настъпило на паркинг за товарни автомобили при потегляне на товарен автомобил-влекач „Скания“, управляван от Н. Д., при което А. Г. С., намиращ се под автомобила, е претърпял травматични увреждания.
В. съд е приел, че произшествието представлява пътно транспортно произшествие, по смисъла на §6, т.30 от ЗДвП; че ищецът има статут на участник в движението и пешеходец, независимо от позата и местоположението, които е заемал в момента на ПТП, тъй като ищецът се е намирал извън превозното средство, на пътя и по-точно на паркинг- крайпътна територия по смисъла на чл.37 ЗДвП и със свое действие е оказал влияние на движението; както и че вследствие на инцидента на ищеца са причинени тежки травматични увреждания, част от които с трайни последици за здравето му.
В. съд е приел, че по делото не е установено противоправно поведение на водача на товарния автомобил – такова негово действие или бездействие, което да се намира в разрез с правилата за движение, регламентирани в ЗДвП и П., вкл. на конкретните правила за извършване на маневрата „потегляне“, уредени в чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.77, вр. чл.76 П.. Прието е, че към момента на започване на маневрата потегляне водачът не е могъл да възприеме А. С. като опасност за движението и да се съобрази с него, а в момента, в който го е възприел предотвратяването на ПТП е било невъзможно. Изложени са и съображения, че дори и да беше подаден съответния сигнал за маневрата по чл. 77, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, той по силата на чл. 77, ал. 2 ЗДвП трябваше да е светлинен такъв, който не би могъл да бъде възприет от С. и въз основа на него да се предотврати на стъпването на пътно-транспортното произшествие. В решението е прието, че в случая водачът не е имал задължението да се съобрази с това, че ищецът С. ще легне под камиона и че водачът ще трябва да съобрази това обстоятелство, само ако към момента на започване на маневрата е имал обективната възможност да възприеме или е можел със сигурност да предположи, че ищецът е легнал под товарния автомобил, което обаче не е установено по делото. Съдът е изложил съображения, че участниците в движението, които нарушават установените със Закона правила, сами се поставят на опасност да бъдат увредени и когато това е станало от правомерно движещ се участник, не могат да се възползуват от правилото на чл.25, ал.1 ЗДвП, защото именно те са, които са застрашили безопасността на движението. Според съда, когато нарушителят на едно правило поставя друг участник в невъзможност да вземе мерки, за да не бъде увреден или за да не причини вреди, не е налице нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования, е прието, че ответното дружество – застраховател на водача на товарния автомобил, не дължи застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съответно –лихви за забава и исковете срещу него са неоснователни.
К. сочи, че „не е необходимо да се установява някаква допълнителна противоправност, доколкото правоправността се индицира чрез осъществяване на общия фактически състав на чл.45, ал.1 ЗЗД“ и поради това счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с ТР №32/1960г. на ОСГК на ВС, по въпроса: „свързан с критериите за установяване противоправност на деянието, като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане“. С приложеното решение е прието, че е противоправно поведението на мъжа, който без основание отказва да сключи брак с жена, с която се е намирал продължително време във фактическо съжителство, въпреки отсъствието на нарушение на конкретна правна норма. Извън обхавта на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е ръководната практика на ВС – тълкувателни решения, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата от 1952г. /отм./, поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това касаторът сочи, че е налице осноавние за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения въпрос. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, следва да се посочи, че предмет на застраховката е деликтната отговорност на застрахованите лица /отговорността за виновно причиняване на вреди на трети лица, възникнала въз основа на чл.45 и сл. ЗЗД. Липсва ли един от елементите на гражданската отговорност – напр. причинна връзка или вина, не мое да се ангажира задължението на застрахователя. В. смисъл в решение №1041 от 01.07.1999г. по гр.д.№340/1999г. на ВКС, V г.о. се приема, че ако водачът на моторно превозно средство не е нарушил чл.20 ЗДвП, той няма вина, а причината за вредата е поведението на пострадалия, то не може да се ангажира и отговорността на застрахователя, защото същата е функционална на деликтната отговорност. Решаващият състав, въз основа на събраните в производството по делото доказателства, е приел, че за водача на товарния автомобил не е съществувала обективна възможност да възприеме намиращия се под автомобила ищец. Тази преценка е в изключителната правораздавателна компетентност на въззивния съд като инстанция по съществото на спора и нейната проверка е предмет на самия касационен контрол, но не може да бъде основание за допускането му.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.07.2016г., постановено по в.гр.д.№1850/2016г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на Застрахователна компания [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.