О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
Гр.С., 21.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.816 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Д. срещу решение №.1260/25.10.16 по г.д.№.1827/16 на Варненски окръжен съд-с което е потвърдено решение №.3106/29.07.16 по г.д.№.5124/ 16 на Районен съд Варна за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил законосъобразно прекратен на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ. Посочил е, че, съгласно текста на разпоредбата, основанието е придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За законосъобразността на уволнението е достатъчно този юридически факт да е настъпил след сключване на трудовия договор – като без значение е дали конкретното трудово правоотношение е възникнало преди или след влизане в сила на правилото на чл.328 ал.1 т.10 КТ. В конкретния случай работодателят е отправил писмено предизвестие, връчено на 16.02.16 /т.е. в редакцията на нормата към 17.07.15г./, като правно релевантно е дали към датата на отправянето на предизвестието в полза на работодателя е съществувало потестативно право за прекратяване на трудовото правоотношение и дали същото е било надлежно упражнено. Касае се за обективно и безвиновно основание, като работодателят следва да докаже единствено, че работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовото правоотношение. Съобразно чл.68 ал.1 КСО /ред. 1.01.16/ право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива от жените при навършване на 60г. и 10м и осигурителен стаж 35г. и 2м. В случая към 1.08.14 касаторката е имала общ трудов стаж 38г. 10м. и 17дни и е била навършила 64г. и 4м. – и следователно е придобила право на пенсия-а към момента на сключване на трудовия договор е била на 51г. и 11м. и не е била придобила право на пенсия; правото на пенсия е придобито след сключване на трудовия договор и към датата на прекратяването му този факт е бил предвиден от законодателя като безвиновно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. При тези обстоятелства правото на уволнение е било законосъобразно упражнено и исковете са неоснователни.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Във връзка с първото основание сочи практика на ВКС, на която твърди, че въззивното решение противоречи предвид допуснати процесуални нарушения – но не формулира конкретен правен въпрос. Във връзка с второто основание извежда въпрос „предвид това, че нормата на чл.328 ал.1 т.19 КТ е материалноправна, за законосъобразното й прилагане юридическият факт „придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст” следва ли да е настъпил след нейното влизане в сила от 17.07.15 до датата на уволнението?”.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, доколкото, макар и да сочи задължителна практика на ВКС, на която се твърди, че решението противоречи, не се формулира изрично правен въпрос, по който да е има произнасяне в противоречие с тази практика. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид.
Основанието на чл.328 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. То предпоставя необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване практика, респективно непълни, неясни или противоречиви норми/липса на практика по прилагането им или необходимост от осъвременяването й – каквато не е разглежданата хипотеза. По приложението на чл.328 ал.1 т.10 ГПК е налице задължителна практика на ВКС /реш.№.379/10.01.12 по г.д.№.300/11, ІІІ ГО, по чл.290 ГПК/, с която практиката е уеднаквена и в която изрично се сочи кой е релевантния факт за наличието на това основание за уволнение. Прието е, че той представлява определения юридически факт, който трябва да е възникнал след сключване на трудовия договор и при наличието на който уволнението би могло да се извърши законосъобразно – придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В. съд е основал изводите си на тези постановки и следователно не се е отклонил от наличната задължителна практика, а я е съобразил.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1260/25.10.16 по г.д.№.1827/16 на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: