О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
[населено място] 10.02.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
т.дело №60240 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 29.03.2016г., постановено по т.д.№2282/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2015г. по гр.д.№ 6097/2013г. на Софийски градки съд, с което е отхвърлен предявения от [община] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител юрисконсулт Т., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационна обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
При извършената служебна проверка настоящият касационен състав намира, че въззивното решение е валидно и допустимо /постановено е по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с § 10, ал.3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от [община] срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството за признаване за установено по отношение на МРРБ, че не дължи суми за финансови корекции в размер на 65 526,21лв. по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие“ /2007-2013/ схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 161 P./4.1 -01/2007/004 и в размер на 9 265,60лв. по договор № BG 161 PO 001/4.2.-01/2008/050.
В. съд е приел, че независимо от механизма, който е изпълнила Р България, ползвайки се от позитивната правна уредба, приета впоследствие, е налице законово основание за извършване на финансовата корекция и тя съответства на тежестта на нарушенията. Изложени са съображнения, че санкцията е за вредоносното действие за нарушение на принципите на конкуренция, което води до основание за отговорност на общината-бенефициент; че то не представлява намаляване на имущество, а представлява нарушение, което законодателят е свързал с определена санкция с цел генерална и специална превенция; че посредством тази санкция се цели закрепване на правилата на конкуренция, а от друга страна, да се превенират последващи нарушения на всички бенефициенти и конкретно на [община]. В. съд е намерил, че въззивният жалбоподател превратно тълкува понятието нередност, по съображения, че целта на обществените поръчки е да се осигури развитие на конкурентноспособността на операторите, което е залегнало и в директива 2004/18 на ЕП и Съвета от 31.03.2004г. и в ЗОП и следва от Д. – чл. 26; свободната конкуренция е механизмът, който осигурява свободното движение на стоки и услуги в рамките на ЕС.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: „липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решеие или е основание за отмяната му като неправилно“; „съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение“. Първият от поставените въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – не е разрешен от въззивния съд и не е стоял за разрешаване, предвид съдържанието на въззивната жалба, в която няма оплакване, че първоинстанционното решение е немотивирано. По-нататък в изложението сам касаторът, аргументирайки се за допускането на касационно обжалване по втория въпрос, се е позовал на съдебна практика, задължаваща въззивния съд да изложи собствени мотиви и когато препраща към мотивите на първата инстанция. За да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по втория от поставените въпроси, касаторът сочи, че въззивният съд не се е произнесъл по всички оплаквания в жалбата, което обаче не кореспондира със съдържанието на въззивното решнеие, в което са обсъдени съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „кой закон има сила – този към момента на сключване на договора или този към момента на предявяване на исковата молба“, като излага съображения, че по поставения въпрос няма съдебна практика. Въпросът, така както е поставен от касатора, не е разрешен с обжалваното въззивно решение, поради което не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не е от значение за конкретното дело. С въззивното решение е разрешен спорния по делото въпрос дали одитиращият орган допустимо е приложил финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдяното нарушение на разпоредбите в областта на възлагането на обществени поръчки. На първо място, даденият от въззивния съд положителен отговор е в съотвествие с постоянната съдебна практика по прилагане правото на Европейския съюз, че когато държавите членки приемат мерки, с които прилагат правото на Съюза, те трябва да спазват общите принцити на това право, сред което по-конкретно фигурират принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, но че приложното поле на тези принципи не може да бъде толкова широко, че да възпрепятства изобщо прилагането на новата норма спрямо бъдещите последици от положения, възникнали при действието на предходната норма /решение на С. от 03.09.2015г. по дело С-89/14, т.35, 36 и 38 и цитираната практика/ и че принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдяно нарушение на разпоредбите в областта на възлагането на обществени поръчки, при условие че става дума за прилагане на нова правна уредба по отношение на бъдещите последици от положения, възникнали при действието на предходна правна уредба /решение от 26.05.2016г. по съединени дела С./14 и С./14, т.57/. На второ място, въззивният съд е изложил и съображения, че ако се приеме, че приетата с ПМС 134/5.7.2010 г. Методология за преодоляване на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на ЕС, Е. и Е., не намира приложение, защото не е била действащо право към момента на обявяване на обществената поръчка и сключването на договорите въз основа на тази обществена поръчка, то държавата, чрез определения от нея орган, дължи отстраняване на нередовността на основание прякото действие на регламент № 1083/06г. на Съвета, чл.98 „Финансови корекции от държавите-членки“, в сила към момента на обявяване на обществената поръчката.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.03.2016г., постановено по т.д.№2282/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, сумата 150лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.