О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София, 24.11.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова.
гр.дело №3069 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ес Би Т./Г./ Л.“ – клон България, чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 14.03.2016г., постановено по в.гр.д.№14955/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.09.2015г. по гр.д.№6987/2015г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от С. Д. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. Д. Г., чрез процесуален представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. Д. Г. срещу „Ес Би Т./Г./ Л.“ – клон България, искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №92/21.01.2015г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал. 1, т.5 КТ поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „разработчик софтуер” и за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел уволнението на служителя-ищец на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ за незаконно поради това, че посочените в заповедта за уволнение факти /неспазване на зададените от прекия ръководител инструкции, свързани с работния процес – напускане на работно място без предупреждение на 09.01.15 г.; редовно закъснение за сутрешната среща на екипа – 07,08,12,14 от м.11.2014 г., 03,04,05,10 и 12 от м.12.2014 г.; недаване на навременна обратна връзка за изпълнение на поставените задачи – „astroPay”-19.11.15 г., “N. ticket V.”” -09.11.15 г., „Configure Paysayefe details for 10bet -24.09.2014 г.; регулярно неспазване на крайните срокове за изпълнение на възложените задачи – „astroPay” свършена на 09.12.14 г., вместо на 19.11.14 г., „N. ticket V.““ свършена на 14.01.15 г., вместо на 09.01.15 г., „Configure Paysayefe details for 10bet свършена на 26.09.14 г., вместо на 24.09.14 г.; непоемане на отговорност за персоналните задачи, което налага да бъдат поемани от неговия екип – “N. ticket V.”” и „Configure Paysayefe details for 10bet; не ескалира навреме проблеми, които не може да реши сам, липса на концентрация върху критични задачи – “N. ticket V.””; разсеяност от лични дейности по сноуборд пътувания и обучения/ не разкриват обективно, безвиновно състояние, водещо до трайна неспособност на ищеца да изпълнява ефективно възложените му трудови задължения – резултат от липсата на изискуемите от характера на трудовата функция качества. Прието е, че в тази част изложените в заповедта фактически обстоятелства не показват да е налице неумение, липса на знания и неспособност ищецът да осъществява възложените трудови функции; че могат да са основание за налагане на дисциплинарно наказание за неизпълнение на трудовите задължения, но не и за безвиновно уволнение по чл.328 ал.1, т.5 КТ. Прието е съда, че от посочените в уволнинтелната заповед факти само липсата на концентрация представлява факт, който може да бъде подведен под нормата на чл.328 ал.1, т.5 КТ и да бъде основание за приложението на използваното от работодателя правно основание за уволнение, доколкото наличието на достатъчно високо ниво на концентрация е условие за цялостното изпълнение на включените в заеманата от ищеца длъжност трудови функции, но доколкото е посочено, че липсва концентрация не като цяло у ищеца, а само при изпълнението на задачата „N. T. V.”, въззивният съд е приел, че не може да бъде основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 КТ. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се препраща към атестационен формуляр от 25.11.2014 г. Въззивният съд е изложил съображнения, че няма пречки работодателят да препрати към друг издаден от него документ, в който да се съдържат мотивите за липсата на качества по чл.328 ал.1, т.5 КТ, но е в случая е приел, че представеният атестационен формуляр не сочи факти, които да показват липса на определени качества у ищеца, които са обективна пречка за ефективното изпълнение на възложената с длъжността работа.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът сочи въпроси: 1.„при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328, ал.1, т.5 КТ необходимо ли е работодателят да преценява както липса на професионални, така и липса на личностни качества у служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа; необходима ли е комплексна преценка на всички професионални и личностни качества на служителя за заемане на длъжността за прилагане на хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ“; 2.“ при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328, ал.1, т.5 КТ необходимо ли е работодателят да установи един път липса на качества на служителя да заема определена длъжност или е необходимо липсата на качества да бъде системно проявена през определен период от време“; 3.“възможно ли е преценка за липса на качества за заемане на длъжността, извършвана от работодателя при прекратяване на трудов договор по реда на чл.328, ал.1, т.5 КТда бъде формираначрез попълване на атестационни формулари или анкетни карти и да бъде резултат от комбинация от самооценка на служителя за собствените му качества да заема длъжността и оценка на прекия му ръководител за същия показател“; 4.“възможно ли е преценка за липса на качества за заемане на длъжността, извършена от работодателя при прекратяване на трудово договор по реда на чл.328, ал.1, т.5 КТ да бъде направена от работодателя като работодателят отчете вредите, претърпени от него в резултат от пропуски в работата на служителя“. Първият от поставените въпроси не е решен в обжалваното решение и не е стоял за разрешаване по конкретното дело, а този, дали сочените в заповедта за уволнение обстоятелства и факти обосновават липсата на конкретни качества на служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа. По отношение на втория от поставените от касатора въпроси не е налице соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е обосновал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отделно, има ненуждаеща се от промяна формирана практика на ВКС /решения по гр.д.№2775/2000г., гр.д.№372/2001г. на ВКС, ІІІг.о./, че сочените в заповедта за уволнение липсващи качества на работника или служителя трябва да изразяват трайната липса на тези качества, а не тяхното кратковременно отсъствие. Третият от поставените от касатора въпроси така както е формулиран не е разрешен от въззивния съд, но въззивният съд не е отрекъл възможността работодателят да препрати към друг издаден от него документ, в който да се съдържат мотивите за липсата на качества по чл.328 ал.1, т.5 КТ, но в случая е приел, че представеният атестационен формуляр не сочи факти, които да показват липса на определени качества у ищеца, които са обективна пречка за ефективното изпълнение на възложената с длъжността работа. Четвъртият от поставените от касатора въпроси не е разрешен от въззивния съд и не е стоял за разрешаване, видно от съдържанието на заповедта за уволнение, в която не се сочат такива обстоятелства и факти.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и съгласно чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1100лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.03.2016г., постановено по в.гр.д.№14955/2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Ес Би Т./Г./ Л.“ – клон България, да заплати на С. Д. Г. сумата 1100лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.